Затова пък Айви щеше да се върне при всички положения. Беше бременна в шестия месец и — за голяма радост на Клер и Джеймс — държеше да роди в Дарингам Хол. Дерек щеше да излезе в едногодишен отпуск и да се посвети на книгата, над която работеше, а през това време двамата щяха да живеят в замъка. Кейт отсега се радваше, че приятелката й пак ще е близо до нея. Пък и кой знае, може би това нямаше да е единственото бебе. Бен като че ли нямаше нищо против да има свои деца и тя често си мечтаеше евентуално скоро…
— Хайде, време е! — каза Бен и Кейт едва след секунди схвана, че той има предвид откриването на бюфета, и кимна с усмивка.
Бен направи знак на музикантите, а когато те спряха да свирят, улови Кейт за ръка и излезе с нея в центъра на дансинга. Оттам се обърна към гостите.
— Скъпи приятели! — започна словото си и плъзна поглед по множеството, спря го върху сър Рупърт, който бе седнал в едно от канапетата и му се усмихваше. Поздравителното слово към гостите беше всъщност задължение на стария баронет, но сър Рупърт чувстваше, че вече не е във форма да го направи. Смъртта на лейди Илайза, която бе починала внезапно преди три месеца, му се отрази много зле и оттогава не беше добре със здравето. Вярно, полека-лека се възстановяваше, въпреки това обаче с радост отстъпи този ангажимент на Бен.
— Хубаво е, че днес сте наши гости — продължи Бен, — защото това ми дава възможност да ви благодаря още веднъж от името на нашето семейство. Възвърнатият блясък на Дарингам Хол се дължи на вашата помощ и се надявам за в бъдеще да имаме чести поводи за празненства. — Сетне посочи масите, отрупани с всевъзможни студени и топли закуски. — Моля, обслужвайте се и се насладете на вечерта заедно с нас!
Избухналите аплодисменти стихнаха едва когато графът на Лестър, дългогодишен приятел на сър Рупърт, вдигна чашата си, за да отговори както всяка година на поздравлението от името на гостите.
— За здравето на господин и госпожа Стърлинг и семейство Камдън от Дарингам Хол! — извика графът и се чукна с Бен, което предизвика нови одобрителни възгласи и ръкопляскания.
След това музиката засвири отново и празненството продължи. Кейт понечи да напусне дансинга, ала Бен я задържа и я привлече в обятията си.
— Все още ти дължа нещо — каза в отговор на смаяния й поглед, улови дясната й ръка и я прегърна през талията. — Може ли?
Кейт последва почти машинално движенията му и едва миг по-късно осъзна, че двамата танцуват.
— Научил си се? — попита напълно изумена.
Той се ухили и я завъртя — може да се каже, дори учудващо умело.
— Айви ме научи — рече и посочи с брадичка към братовчедка си, която заедно с Дерек бе застанала накрай дансинга и им махаше грейнала от радост. — Сподели с мен колко си била разочарована, задето не танцувах с теб на сватбата. — И смръщил чело, добави: — Защо не ми каза?
— Защото и без това беше прекрасно. — Кейт си спомни венчавката им малко преди Коледа в църквата на Салтърс Енд. — Пък и не ми се щеше да те мъча.
Той поклати глава.
— За теб бих направил всичко, Кейт. А това е най-малкото…
В следващия момент отново я завъртя, този път обаче в погрешната посока, така че двамата се сблъскаха и се разсмяха.
— Е, добре де, не беше перфектно — каза Бен и направи нов опит, този път успешен. — Но работя по въпроса.
— Не е вярно. — С тези думи се притисна към него. Близостта му й даваше сигурност. Беше намерила мястото си. И никъде другаде не би се чувствала по-добре, отколкото в прегръдките му. — По-перфектно не може и да бъде, господин Стърлинг — увери го, засияла от щастие.
Обработка The LasT Survivors
Сканиране: SilverkaTa, 2018
Разпознаване, корекция и форматиране: Daemon, 2018
Информация за текста
Издание:
Kathryn Taylor
Die Rückkehr
Daringham Hall #03
Катрин Тейлър
Завръщането
Имението Дарингам #03
Немска. Първо издание
Преводач: Емилия Драганова
Редактор: Ивелина Балтова
Коректор: Мария Владова, Нина Славова
ИК "Хермес", София, 2017
ISBN: 978-954-26-1749-5