И означаваше да не се създават някой неща, на първо място, защото някои творения бяха отвъд контрол.
— Не знам името на майката на Таня — бе признал Карлайл, златните му очи, с почти същия оттенък като косата му, пълни с тъга при спомена за болката на Таня. — Те никога не говорят за нея, ако могат да го избегнат, никога не мислят за нея с желание.
— Жената, която създала Таня, Кейт и Ирина — която ги е обичала, вярвам — живяла много години преди аз да съм роден, по време на напаст в нашия свят, напастта на безсмъртните деца.
— Какво са си мислели, тези древни, не мога и да започна да разбирам. Създали вампири, от хора, които били едва пеленачета.
Трябваше да преглътна една буца, която се надигаше в гърлото ми, когато си представих това, което описваше той.
— Те били много красиви — обясни Карлайл бързо, виждайки реакцията ми. — Толкова трогващи, толкова омагьосващи, че не можеш да си представиш. Трябвало само да си близо до тях, за да ги заобичаш; било автоматично.
— Само че, не можели да бъдат обучени. Били замръзнали в каквото ниво на развитие били постигнали преди да са ухапани. Сладки двугодишни бебета с бебешки бръчки и трапчинки, които можели да унищожат половин село в поривите си. Ако огладнявали, хранели се, и никакви думи на предупреждение не могли да ги обуздаят. Хората ги виждали, истории циркулирали, страхът се разпространявал като огън из сухи храсти…
— Майката на Таня създала такова дете. Както и с другите древни, не мога да осъзная причините й. — Бе си поел дълбоко и успокояващо въздух — Волтури се намесили, разбира се.
Потрепнах както винаги правех при споменаването на това име, но разбира се легиона от италиански вампири — благородници по самооценка — беше основен за историята. Не можеше да има закон, ако няма наказание; не можеше да има наказание, ако нямаше кой да го наложи. Древните Аро, Кай и Маркус управляваха силите на Волтури; бях ги срещала само веднъж, но в тази кратка среща изглеждаше, сякаш Аро, с могъщият си дар за четене на умове — едно докосване и той знаеше всяка мисъл, минавала някога през ума — беше истинския водач.
— Волтури изучавали безсмъртните деца, у дома във Волтера и навсякъде по света. Кай решил, че младите са неспособни да запазят тайната ни. И така те били унищожени.
— Казах ти, че били любвеобилни. Ами, родове се биели до последния човек — били напълно сринати — за да ги защитят. Клането не било толкова широко разпространено като южната война на този континент, но по-унищожително по свой собствен начин. Дълго наложени родове, стари традиции, приятели… Много било загубено. Накрая, практиката на създаването на децата била напълно унищожена. Безсмъртните деца се превърнали в забранени за споменаване тема, табу.
— Когато живеех с Волтури познах две безсмъртни деца, така че знам от първа ръка привлекателната им сила. Аро изучавал малките много години след като катастрофата, която били причинили била свършила. Знаеш любознателната му природа; надявал се да могат да бъдат опитомени. Но накрая, решението било единодушно: на безсмъртните деца не трябвало да бъде позволявано да съществуват.
Почти бях забравила за майката на сестрите Денали, когато историята се върна към нея.
— Не е ясно какво станало с майката на Таня — бе казал Карлайл. — Таня, Кейт и Ирина били в пълно неведение до деня, в който Волтури дошли за тях, майка им и незаконното й сътворение. Било невежеството, което спасило Таня и сестрите й. Аро ги докоснал и видял абсолютната им невинност, така че не били наказани с майка си.
— Никоя от тях не била виждала момчето преди или дори сънувала за съществуването му, докато не гледали как изгаря в ръцете на майка им. Мога само да предположа, че майка им запазила тайната си, за да ги защити точно от този изход. Но защо изобщо го била създала? Кой е бил той и какво означавал за нея, че да я принуди да пресече най-забранената линия? Таня и другите никога не получили отговор на тези въпроси. Но не можели да съмняват във вината на майка им и не мисля, че някога наистина са й простили.
Дори с обещанията на Аро, че Таня, Кейт и Ирина са невинни, Кай искал да изгорят. Виновни по асоциация. Били щастливки, че Аро бил във великодушно настроение този ден. Таня и сестрите й били извинени, но напуснали с незаздравяващи сърца и здравословен респект към закона…
Не съм сигурна кога точно спомена се превръщаше в сън. В един момент изглеждаше, че слушам Карлайл в спомените си, гледайки лицето му, а момент по-късно гледах сиво, оголено поле и усещайки задушливата миризма на горящ тамян във въздуха. Не бях сама там.