Не бях наясно с договорената граница, както тях, но можех да доловя дъха на вълци в бриза, идващ от изток. Едуард и Карлайл забавиха малко от обичайното и можех да видя как главите им се движеха от страна към страна, за да доловят отново следата.
Тогава миризмата на вълци бе изведнъж силна и главата на Едуард бързо се вдигна. Той изведнъж спря. Останалите от нас замръзнаха също.
— Сам? — попита Едуард с равен глас. — Какво става?
Сам дойде от дърветата няколко стотина ярда по-нататък, вървейки бързо към нас в човешката си форма, следван от два големи вълка — Пол и Джаред. На Сам му отне малко повече, за да ни достигне; неговите човешки стъпки ме караха да се бъда нетърпелива. Не исках време, за да премислям какво се случваше. Исках да бъда в движение, да правя нещо. Исках ръцете ми да бъдат обвити около Алис, да знам без съмнение, че тя беше защитена.
Гледах как лицето на Едуард става абсолютно бяло докато четеше какво си мислеше Сам. Върколакът го игнорира, гледайки право в Карлайл докато спираше и започна да говори.
— Точно след полунощ Алис и Джаспър дойдоха до това място и помолиха за разрешение да преминат земята ни до океана. Аз им разреших и ги придружих до брега. Те веднага се втурнаха във водата и не се завърнаха. Докато пътешествахме, Алис ми каза, че е изключително важно да не казвам на Джейкъб за срещата си с нея, преди да видя вас. Трябваше да ви чакам, за да дойдете и да ви дам тази бележка. Каза да се отнеса към нея сякаш животите ни зависеха от това.
Лицето на Сам беше неумолимо, докато държеше сгънато парче хартия, напечатано цялото с малък черен текст. Беше страница от книга; острите ми очи прочетоха написаните букви докато Карлайл я обърна, за да види другата страна. Външната страна бе авторска страница от „Търговецът от Венис“. Следа от моя миризма се долови, когато Карлайл разтърси листчето. Осъзнах, че това бе страница от някоя от моите книги. Бях си донесла някои неща от къщата на Чарли в къщурката; няколко купа нормални дрехи, всички писма от майка ми и моите любими книги. Дрипавата ми колекция от Шекспирови романи беше на лавицата за книги във всекидневната в къщурката вчера сутринта…
— Алис е решила да ни остави — прошепна Карлайл.
— Какво? — проплака Розали.
Карлайл обърна страницата към нас, за да можем да прочетем.
Не ни търсете. Няма време за губене.
Запомнете: Таня, Сайобан, Амун, Алистър.
Всички номади, които можете да намерите.
Ще потърсим Питър и Шарлот по пътя ни.
Толкова съжаляваме, че трябва да ви напуснем по този начин, без довиждане или обяснение.
Това е единствения начин за нас.
Обичаме ви.
Стояхме отново замръзнали, пълна тишина, освен звукът от сърцата на вълците, тяхното дишане. Мислите им вероятно са били шумни също. Едуард беше първият, който се мърдаше отново, говорейки в отговор на каквото бе чул в главата на Сам.
— Да, нещата са толкова опасни.
— Достатъчно, за да изоставиш семейството си? — попита високо Сам с обвинителен тон.
Беше ясно, че не е чел бележката преди да я даде на Карлайл. Беше разстроен сега, гледайки сякаш съжаляваше, че е послушал Алис.
Изражението на Едуард беше вдървено — за Сам вероятно изглеждаше ядосан или арогантен, но можех да видя формата на вина в трудните равнини на лицето му.
— Не знаем какво е видяла — каза Едуард. — Алис не е безчувствена или страхливец. Тя просто има повече информация от нас.
— Ние нямаше… — започна Сам.
— Вие сте коренно различни от нас — каза раздразнено Едуард. — Ние все още имаме наша собствена воля.
Брадата на Сам рязко се вдигна нагоре и очите му внезапно изглеждаха тъмно черни.
— Но вие трябваше да обърнете внимание на предупреждението — продължи Едуард. — Това не е нещо, в което искате да се забърквате. Все още може да отхвърлите каквото е видяла Алис.
Сам се усмихна заядливо.
— Ние не бягаме надалеч — зад него Пол изсумтя.
— Не колете семейството си за гордост — възкликна тихо Карлайл.
Сам погледна Карлайл с по-меко изражение.
— Както каза Едуард, ние нямаме свобода като вашата. Ренесме е толкова част от нашето семейство, колкото е от вашето. Джейкъб не може да я изостави и ние не можем да изоставим него — очите му примигнаха към бележката на Алис, и устните му се свиха в тънка линия.
— Вие не я познавате — каза Едуард.
— А вие? — каза Сам направо.
Карлайл сложи длан на рамото на Едуард.
— Имаме много за правене, сине. Каквото и да е решението на Алис, ще бъде глупаво да не послушаме съветите й сега. Хайде да се прибираме и да се захващаме за работа.