Той се ухили.
— Предполагам, че ще преживея храната. Просто ми се обаждай, когато можеш.
— Обещавам.
Изглеждаше сякаш съм танцувала с всички. Беше хубаво да видя всичките си стари приятели, но нещото, което исках повече от всичко в момента, беше да бъда с Едуард. Бях щастлива, когато той най-накрая се намеси, само половин минута след започването на нов танц.
— Все още не си фен на Майк, а? — коментирах, когато Едуард ме завъртя далеч от него.
— Не и докато ми се налага да слушам мислите му. Трябва да бъде щастлив, че още не съм го изритал оттук. Или нещо по-лошо.
— Ама разбира се.
— Изобщо имала ли си възможност да се огледаш някъде?
— Предполагам, че не. Защо?
— Тогава предполагам, че нямаш идея колко невероятно и крайно болезнено красива си тази вечер. Не съм изненадан, че Майк има проблем с неподходящите мисли за омъжена жена. Разочарован съм, че Алис не те е принудила да се погледнеш в някое огледало.
— Ужасно си предубеден, знаеш ли.
Той въздъхна и после спря и ме обърна с лице към къщата. Стъклената стена отразяваше партито като огромно огледало. Едуард посочи към двойката в огледалото, точно срещу нас.
— Предубеден, така ли?
Хвърлих един кратък поглед на отражението на Едуард — перфектен дубликат на перфектното му лице — с тъмнокоса красавица до себе си. Кожата й беше сметана и рози, очите й — разширени от вълнение и обрамчени с гъсти мигли. Тънката обвивка на блестящата бяла рокля се разкрояваше леко при шлейфа, почти като обърната кала, скроена толкова майсторски, че тялото й изглеждаше елегантно и грациозно — поне докато беше неподвижно.
Преди да мога да примигна и да превърна красавицата обратно в себе си, Едуард внезапно се скова и се обърна автоматично в другата посока, сякаш някой бе извикал името му.
— О! — каза той. Челото му се намръщи за момент и после, също толкова бързо, се изглади.
Изведнъж, той се усмихваше прекрасно.
— Какво има? — попитах.
— Изненадващ сватбен подарък.
— Хъх?
Той не отговори; просто затанцува отново, въртейки ме в обратната посока на тази, в която се бяхме запътили преди това, далеч от светлините и после към непрогледния плащ на нощта, който обграждаше осветления дансинг.
Той не спря, докато не стигнахме тъмната страна на едно от огромните кедрови дървета. Тогава Едуард погледна право към най-черната сянка.
— Благодаря ти — каза Едуард на тъмнината — Това е много… любезно от твоя страна.
— „Любезен“ е средното ми име — дрезгав познат глас отговори от черната нощ. — Мога ли да ви прекъсна?
Ръката ми полетя към гърлото ми и ако Едуард не ме беше задържала, щях да припадна.
— Джейкъб! — изкашлях в момента, в който можех да дишам — Джейкъб!
— Здрасти, Бела.
Запрепъвах се към звука на гласа му. Едуард продължаваше да ме държи здраво под лакътя, докато друг чифт силни ръце не ме хванаха в мрака. Жегата от кожата на Джейкъб ме изгори направо през тънката сатенена рокля, когато той ме придърпа по-близо. Той не направи усилие да танцува; просто ме прегърна, когато зарових лице в гърдите му. Наведе се, за да притисне бузата си към главата ми.
— Розали няма да ми прости, ако не получи официалния си ред на дансинга. — Измърмори Едуард и аз знаех, че той ни оставя, давайки ми своят подарък — този момент с Джейкъб.
— О, Джейкъб — вече плачех, не можех да изкарам думите членоразделно — Благодаря ти.
— Престани да цивриш, Бела. Ще съсипеш роклята си. Просто аз съм си.
— Просто? О, Джейк! Всичко е съвършено сега.
Той изпръхтя.
— Да бе — партито може да започне. Кумът най-накрая пристигна.
— Сега всички, които обичам са тук.
Усетих устните му да галят косата ми.
— Съжалявам, че закъснях, скъпа.
— Просто съм ужасно щастлива, че дойде!
— Това беше идеята.
Хвърлих поглед към гостите, но не можех да видя през танцьорите мястото, където бях видяла бащата на Джейкъб. Не знаех дали бе останал.
— Били знае ли, че си тук? — В момента в който попитах, знаех, че не трябваше — беше единственият начин да си обясня оживено изражение преди това.
— Сигурен съм, че Сам му е казал. Ще отида да го видя, когато… когато партито свърши.
— Ще бъде много щастлив, че си си у дома.
Джейкъб се отдръпна малко назад и се поизправи. Той остави едната си ръка на кръста ми и грабна дясната ми ръка с другата. Той постави ръцете ни на гърдите си; можех да почувствам сърцето му под дланта си и предположих, че не беше сложил ръката ми там случайно.
— Не знам дали ми се полага повече от този танц — каза той и ме завъртя в малък кръг, което не пасваше на темпото на музиката зад нас. — По-добре да се възползвам.