— Неси — каза Кейт, новодошлите бързо схванаха дразнещият прякор.
— Би ли искала да дойдеш и да помогнеш на майка си?
— Не — полуизръмжах. Едуард ме прегърна успокоително.
Отблъснах го, докато Ренесме прехвърча през градината до мен с Кейт, Зафрина и Сена точно до нея.
— Абсолютно не, Кейт. — Изсъсках.
Ренесме се протегна към мен и аз отворих обятията си автоматично. Тя се сгуши в мен, притискайки главата си в кухината под рамото ми.
— Но, мамо, аз искам да помогна — каза тя с решителен глас. Ръката и остана на шията ми, прилагайки ми желанието си с образи на нас двете, като отбор.
— Не. — Казах бързо, отдръпвайки се назад. Кейт бе взела внимателна стъпка към мен, ръката и протегната към нас.
— Стой далеч от нас, Кейт. — Предупредих я.
— Не. — Тя започна да се приближава. Усмихна се като ловец, приклещил плячката си.
Изместих дъщеря си, така че тя вече беше плътно прилепнала зад гърба ми, все още отстъпвайки назад с крачка, равна на тази на Кейт. Сега ръцете ми бяха свободни и ако тя не искаше дланите й да се докоснат до китките й, щеше да е по-добре, ако запазеше дистанцията си.
Тя вероятно не разбираше, след като никога не е имала възможността да разбере за себе си, страстта на една майка за детето й. Явно не осъзнаваше точно колко далеч от прекалено далеч е стигнала. Бях толкова бясна, че зрението ми прие странен червеникав оттенък и езикът ми имаше вкус на горящ метал.
Силата, с която обикновено работех, за да се поддържам умерена, потече през мускулите ми, и знаех, че мога да я разбия на диамантено — твърд натрошен камък, ако ме предизвика.
Яростта предизвика всеки един аспект от способността ми да се фокусирам по-остро. Сега вече можех дори да почувствам еластичността на щитът си, по-ясно, да почувствам, че вече не бе ластик толкова, колкото слой, тънка нишка, която ме покрива от главата до петите. С гневът, който разкъсваше тялото ми, имах по-добър усет към него, бе по-стегнат и можех да се хвана за него. Разтеглих го около мен, изваждайки го от себе си, увивайки Ренесме напълно вътре, в случай, че Кейт премине защитата ми. Тя пристъпи още една изчислена стъпка напред и злобно ръмжене раздра гърлото ми и излезе през стиснатите ми зъби.
— Внимавай, Кейт — предупреди я Едуард.
Тя пристъпи с още една крачка и направи грешка, която дори някой необучен като мен би разпознал. Само на един скок разстояние от мен, тя погледна настрани, пренасочвайки вниманието си от мен, към Едуард.
Ренесме беше в безопасност на гърбът ми. Свих се, за да подскоча.
— Можеш ли да чуеш нещо от Неси? — Кейт го попита, гласът и бе спокоен и равен.
Едуард се озова на мястото между мен и другата вампирка, блокирайки линията ми до нея.
— Не, нищо. — Той отговори. — Сега дай малко пространство на Бела, за да се успокои, Кейт. Не трябваше да я стимулираш по този начин. Знам, че възрастта не й личи, но все пак тя е само на няколко месеца.
— Нямаме време, за до направим това нежно, Едуард. Ще трябва да я притиснем. Имаме само няколко седмици, а тя има потенциалът да…
— Отдръпни се за минутка, Кейт.
Тя се навъси, но взе предупреждението му по-сериозно, отколкото взе моето. Ръката на Ренесме беше на врата ми, спомняше си атаката й, показвайки ми, че е нямала лоши намерения, че тати се е погрижил…
Това не ме успокои. Спектърът от светлина, който видях изглеждаше опетнен с кървавочервено. Но бях в по-добър контрол над себе си и можех да видя мъдростта в думите на Кейт. Гневът ми помогна. Бих се научила, по-бързо под напрежение.
Това не означаваше, че ми харесва.
— Кейт — изръмжах аз. Поставих ръката си на малката част от гърба на Едуард. Все още чувствах щитът си като здрав, гъвкав тънък пласт около мен и Ренесме. Избутах го по-надалеч, принуждавайки го да обгърне и Едуард. Нямаше признак за някакъв дефект в разтегливата материя, без заплаха от разкъсване. Задъхах се с усилие и думите ми излязоха, звучащи по-скоро бездиханни, отколкото ядосани.
— Отново — казах на Кейт. — Само с Едуард.
Тя завъртя очите си, но изхвърча към Едуард и притисна дланта си към рамото му.
— Нищо — каза той. Чух усмивката в гласа му.
— А сега? — тя попита.
— Все още нищо.
— А сега? — Този път в гласа й имаше напрежение.
— Напълно нищо.
Вампирката изсумтя и отстъпи назад.
— Можеш ли да видиш това? — Зафрина попита с дълбокият си див глас, гледайки напрегнато към нас тримата. Английският й имаше странен акцент, думите и се извиваха нагоре на необичайни места.
— Не виждам нищо, което не трябва — каза й Едуард.