Ние не се надявахме на същите неща, но всички се надявахме.
33. ФАЛШИФИКАЦИЯ
— Чарли, все още сме на стриктния принцип „само най-важното“. Знам, че мина повече от седмица, откакто за последно видя Ренесме, но една визита не е добра идея точно сега. Какво ще кажеш да доведа Ренесме при теб?
Чарли беше мълчалив за толкова дълго, че се зачудих дали е чул напрягането зад фарса ми. Но тогава той промърмори:
— Трябва да знам… — и осъзнах, че това беше само предпазливостта му от свръхестественото, която го правеше бавен в отговарянето.
— Добре, хлапе — каза Чарли. — Можеш ли да я доведеш тази сутрин? Сю ще ми донесе обяд. Тя е точно толкова ужасена от готвенето ми, колкото беше и ти, когато пристигна. — Чарли се засмя, а после въздъхна за старото време.
— Тази сутрин ще е идеално. — Колкото по-скоро, толкова по-добре. Вече бях отлагала това прекалено дълго.
— Джейк ще дойде ли с вас?
Въпреки че Чарли не знаеше нищо за върколашкото белязване, всеки можеше да види привързаността между Джейкъб и Ренесме.
— Вероятно. — Нямаше начин Джейк да пропусна следобед с Ренесме без кръвопийците.
— Може би трябва да поканя и Били. — Замисли се Чарли. — Но… хм. Може би някой друг път.
Обръщах внимание на Чарли само наполовина — достатъчно, за да забележа странната неохота в гласа му, когато спомена Били, но не достатъчно, че да се тревожа за това. Чарли и Били бяха възрастни; ако имаха някакви проблеми, те можеха и само да ги разрешат. Аз имах прекалено много неща, за които да се тревожа.
— Ще се видим след малко — казах му и затворих.
Тази разходка беше повече от предпазването на баща от двадесет и седемте странно събрани вампири — всеки от който се бе заклел, че няма да убива никого в радиус от триста мили, но все пак… Очевидно, нито едно човешко същество не бива да доближава тази група. Това беше извинението, които бях дала на Едуард: занасях Ренесме при Чарли, за да не реши той да дойде. Това беше добра причина да напусна къщата, но изобщо не беше истинската ми цел.
— Защо не можем да вземем Ферарито? — оплака се Джейкъб, когато ме пресрещна в гаража.
Аз вече бях във Волвото на Едуард с Ренесме.
Едуард ми беше показал колата за „след“; и както беше очаквал, аз не бях способна да покажа нужният ентусиазъм. Разбира се, беше хубава и бърза, но аз предпочитах да бягам.
— Прекалено е заговорническо — отговорих аз. — Можем да идем и пеша, но Чарли ще откачи.
Джейкъб изропта, но седна отпред. Ренесме се премести от моят скут в неговият.
— Как си? — попитах го, докато изкарвах колата от гаража.
— Ти как мислиш? — хапливо попита Джейкъб. — Писна ми от всички тези вонливи кръвопийци. — Той видя изражението ми и проговори преди да мога да отговоря. — Да, знам, знам. Те са от добрите, тук са, за да помогнат, те ще ни спасят всичките. И така нататък, и така нататък. Говори каквото искаш, все още мисля, че Дракула Едно и Дракула Две са плашещи.
Трябваше да се усмихна. На мен румънците също не ми бяха любимите гости.
— Не съм несъгласна с теб за това.
Ренесме поклати глава, но не каза нищо; за разлика от всички нас, тя намираше румънците за странно интересни. Тя си беше направила труда да говори с тях на глас, тъй като те не й позволяваха да ги докосва. Въпросът й беше за необичайната им кожа и, въпреки че се страхувах да не се обидят, аз се радвах, че ги беше попитала. Аз също бях любопитна.
Те не бяха разтроени от интересът й. Може би малко печални.
— Ние бяхме стояли мирно твърде дълго време, дете. — Владимир беше отговорил, а Стефан кимна, но не продължи изречението на Владимир, както често правеше.
— Размишлявайки върху собствената си божественост. Беше знак за нашата сила, че всичко идваше при нас. Жертви, дипломати, онези, които търсеха помощта ни. Ние седяхме на троновете си и се мислехме за богове. За дълго време не забелязвахме, че се променяме — почти се вкаменявахме. Предполагам, че Волтури ни направиха една услуга, когато изгориха замъците ни. Стефан и аз поне не продължихме да се вкаменяваме. Сега очите на Волтури са замъглени с прашна измет, но нашите са ясни. Представям си, че това ще ни бъде от полза, когато извадим техните от кухините им.