Опитах се да държа Ренесме далеч от тях след тази случка.
— Колко дълго можем да постоим при Чарли? — попита Джейкъб, прекъсвайки мислите ми. Той видимо се отпускаше, докато се отдалечавахме от къщата и всичките й обитатели. Правеше ме щастлива факта, че аз не се броях за вампир за него. Аз си бях просто Бела.
— Всъщност за доста дълго.
Тонът в гласа ми привлече вниманието му.
— Става ли нещо друго, освен посещението при баща ти?
— Джейк, нали знаеш колко си добър в контролирането на мислите си около Едуард?
Той повдигна една черна вежда.
— Да?
Аз просто кимнах, насочвайки очи към Ренесме. Тя гледаше през прозореца и не знаех колко внимава в разговора ни, но реших да не рискувам повече. Джейкъб ме изчака да добавя още нещо и тогава долната му устна се издаде напред, докато обмисляше това, което бях казала.
Докато карахме в тишина, аз гледах косо през дразнещите лещи в студеният дъжд; все още не беше достатъчно студено за сняг. Очите ми вече не бяха толкова извънземни, колкото в началото — определено по-близко до мътно червеникаво оранжеви, отколкото ярко червени. Скоро тя щяха да бъдат достатъчно кехлибарени, че да престана с лещите. Надявах се промяната да не разтрои Чарли прекалено много.
Джейкъб все още предъвкваше окастреният ни разговор, когато пристигнахме при Чарли. Ние дори не говорехме, докато вървяхме с бърза човешка походка през дъжда. Баща ми ни чакаше; той беше отворил вратата преди да успея да почукам.
— Здравейте! Имам чувството, че са минали години! Погледни се, Неси! Ела при дядо! Кълна се, че си пораснала с половин метър. И изглеждаш кожа и кости, Неси. — Той ме погледна накриво. — Не те ли хранят там?
— Това е просто от бързината на растежа — промърморих аз. — Здрасти, Сю. — Повиках над рамото му. Миризмата на пиле, домати, чесън и сирене се разнасяше от кухнята; тя вероятно миришеше прекрасно на всички останали. Също така можех да надуша свежо борче и прах от опаковки.
Ренесме показа трапчинки. Тя никога не говореше пред Чарли.
— Е, влизайте вътре от тоя студ, деца. Къде е зет ми?
— Забавлява едни приятели — каза Джейкъб и после изпръхтя. — Такъв късметлия си, че не си там, Чарли. Само това ще кажа.
Аз го ударих леко с юмрук в бъбреците, докато Чарли трепваше.
— Ауч — оплака се Джейкъб под носа си; е, аз си помислих, че е било леко.
— Всъщност, Чарли, аз имам да изпълнявам няколко поръчки.
Джейкъб ми хвърли един поглед, но не каза нищо.
— Назад си с пазаруването за Коледа, а, Бела? Имаш само няколко дни, нали знаеш.
— Да, пазаруване за Коледа — казах глуповато. Това обясняваше прахът от опаковки. Чарли сигурно бе извадил старите украшения.
— Не се притеснявай, Неси. — Прошепна той в ухото й. — Аз съм те покрил, ако майка ти забрави.
Аз му завъртях очи, но истината бе, че изобщо не се бях замисляла за празниците.
— Обядът е на масата — викна Сю от кухнята. — Хайде, момчета.
— Ще се видим по-късно, татко — казах аз и се размених бърз поглед с Джейкъб. Дори ако не можеше да се удържи да не мисли за това около Едуард, поне нямаше да има много да сподели. Той нямаше и идея какво бях намислила.
Разбира се, помислих си аз, докато влизах в колата, аз също си нямах ни най-малка идея.
Пътищата бяха гладки и тъмни, но шофирането не ме сплашваше вече. Рефлексите ми бяха отлични за това начинание и аз почти не обръщах внимание на пътя. Проблемът беше да не привличам внимание със скоростта си, когато си имах компания. Исках да приключа с днешната мисия, да разкрия мистерията, за да върна към жизненоважната задача на ученето. Да се науча да защитавам едни, да се науча да убивам други.
Ставах все по-добра с щита си. Кейт нямаше нужда вече да ме мотивира — не беше трудно да намеря причини да се ядосам, сега, когато вече знаех какъв беше ключът — така че работех най-вече със Зафрина. Тя беше доволна от напредъкът ми; бях способна да покрия радиус от пет метра за повече от минута, въпреки че ме изтощаваше. Тази сутрин тя се беше опитвала да открие дали мога да избутам щита от ума си изцяло. Не виждах каква ще е ползата от това, но Зафрина мислеше, че това ще ми помогне да укрепна, като да упражнявам мускулите на корема и гърба, вместо само на ръцете. Накрая, ще можеш да вдигнеш по-голяма тежест, ако всичките ти мускули са по-силни.
Не бях много добра в това. Бях успяла да видя горската река само за частица от секундата, когато тя се беше опитала да ми я покаже.
Но имаше различни начини да се подготвя за предстоящото и със само две оставащи седмици, аз се притеснявах, че може би пренебрегвам най-важното. Днес щях да поправя тази пропуск.