Единствената причина, поради която Ренесме имаше нужда от фалшификатор, беше ако бяга. И единствената причина Ренесме да бяга беше, че ние сме загубили.
Ако ние с Едуард бягахме с нея, тя нямаше веднага да се нуждае от тези документи. Бях сигурна, че личните карти бяха нещо, до което Едуард знаеше как да се добере или да направя сам, и бях сигурна, че той знаеше как да се измъкнем и без тях. Можехме да бягаме с нея хиляди мили. Можехме да преплуваме океан с нея.
Ако бяхме до нея, за да я спасим.
И цялата тази потайност да укрием това от Едуард. Защото имаше голяма възможност, всичко, което той знаеше, да го знае и Аро. Ако загубехме, Аро със сигурност би взел информацията, за която жадуваше, преди да унищожи Едуард.
Беше точно така, както и подозирах. Ние не можехме да победим. Но трябваше да се опитаме за убием Деметри, преди да загубим, давайки на Ренесме шанс да избяга.
Спрялото ми сърце стана като валчест камък в гърдите ми — смазваща тежест. Цялата ми надежда увехна като мъгла на слънчева светлина. Очите ми загоряха.
На кого да я поверя? Чарли? Но той беше толкова беззащитно човек. И как щях да му предам Ренесме? Той изобщо нямаше да е близо до онази битка. Така че това оставяше само един човек. Всъщност никога не е имало друг.
Аз бях премислила това толкова бързо, че Джей изобщо не забеляза паузата ми.
— Два акта за раждане, два паспорта, една шофьорска книжка. — Казах с нисък, напрегнат тон.
Ако бе забелязал промяната в изражението ми, се беше престорил, че не е.
— Имената?
— Джейкъб… Улфи. И… Ванеса Улфи. — Неси изглеждаше като подходящо умалително от Ванеса. Джейкъб щеше да хареса Улфи.
Химикалката му задраска бързо по формуляра.
— Средни имена?
— Просто сложете нещо родово.
— Както предпочитате. Възраст?
— Двадесет и седем за мъжа, пет за момиченцето. — Джейкъб можеше да претендира за толкова. Той беше звяр. Със скоростта, с която Ренесме растеше, аз трябваше да изчислявам по-високо. Той можеше да й е втори баща…
— Ще ми трябват снимки, ако искате напълно завършени документи. — Каза Джей, прекъсвайки мислите ми. — Г-н Джаспър обикновено искаше той сам да ги довършва.
Е, това обясняваше защо Джей не знаеше как изглежда Алис.
— Чакайте — казах аз.
Това беше късмет. Аз имах няколко семейни снимки, пъхнати в портфейла ми, и перфектната — с Джейкъб, държащ Ренесме на стъпалата пред къщата — беше само на месец. Алис ми я беше дала само преди няколко дни… Оу. Може би все пак нямаше чак толкова късмет в това. Алис знаеше, че имам тази снимка. Може би тя дори е имала някой замъглен проблясък, че ще ми трябва, преди да ми я даде.
— Ето.
Джей разгледа снимката за момент.
— Дъщеря ви много прилича на вас.
Аз се напрегнах.
— Повече прилича на баща си.
— Който не е този човек. — Той докосна лицето на Джейкъб.
Очите ми се свиха и нови потоци пот рукнаха от челото на Джей.
— Не. Това е много близък семеен приятел.
— Простете. — Промърмори той и химикалката отново започна да дращи. — Колко скоро ще искате документите?
— Може ли да ги получа до седмица?
— Това е бърза поръчка. Ще ви струва двойно — но, простете. Забравих с кого разговарям.
Явно той е познавал Джаспър.
— Просто ми дайте цифра.
Той изглеждаше колеблив да я каже на глас, въпреки че бях сигурна, че след като се е разправял с Джаспър, е знаел, че парите не са проблем. Дори не взимах под внимание пръсващите се сметки по целият свят с различните имена на Кълънови, имаше достатъчно пари в натура из цялата къща, че да поддържат малка държава за десетилетие; това ми напомняше как винаги имаше стотина куки за риболов в дъното на всяко шкафче в къщата на Чарли. Съмнявах се, че някой дори ще забележи липсващата купчина, която бях взела в подготовка за днес.
Джей написа цената накрая на формуляра.
Аз спокойно кимнах. Имах повече от това в себе си. Отново отворих чантата си и преброих правилната сума — бях си събрала на по пачки от по пет хиляди, така че не ми отне много време.
— Ето.
— Ах, Бела, не е нужно да ми давате цялата сума сега. Прието е да запазите половината, за да си подсигурите доставката.
Аз се усмихнах изморено към нервният човек.
— Но аз ти се доверявам, Джей. Все пак ще ти дам бонус — същата сума, когато получа документите.
— Това не е нужно, уверявам ви.
— Не се притеснявай. — И така и така нямаше да мога да ги взема със себе си. — Тогава да се срещнем отново тук по същото време следващата седмица?
Той ми изпрати болезнен поглед.
— Всъщност, предпочитам да правя такива прехвърляния на места, несвързани с различните ми бизнеси.