— Аха. Не мога да се наситя на вниманието.
Той се засмя и се загледа над главата ми. Със стиснати устни той изучи блещукащата светлина на приема, грациозното въртене на танцьорите, трепкащите листенца, падащи от гирляндите; аз гледах с него. Всичко изглеждаше много далечно от това тъмно тихо място. Почти сякаш да гледаш снежинките, въртящи се в стъклено кълбо.
— Ще им призная — каза той — Знаят как да направят парти.
— Алис е невъзможна за възпиране природна сила.
Той въздъхна.
— Песента свърши. Мислиш ли, че ми се полага още една. Или искам прекалено много?
Затегнах ръката си около неговата.
— Можеш да имаш колкото танци искаш.
Той се засмя.
— Това би било интересно. Мисля, че е по-добре да са само два. Не искаме да започнат клюките.
Завъртяхме се в още един кръг.
— Човек би си помислил, че вече съм свикнал да ти казвам „сбогом“ досега — измърмори той.
Опитах се да преглътна буцата в гърлото си, но не можех.
Джейкъб ме погледна и се намръщи. Прокара пръстите си по бузата ми, улавяйки сълзите там.
— Не би трябвало да плачеш, Бела.
— Всички плачат на сватби — казах сухо.
— Това искаш, нали така.
— Така е.
— Тогава се усмихни.
Опитах се. Той се засмя на гримасата ми.
— Ще се опитам да се запомня така. Ще си представям, че…
— Че какво? Че съм умряла?
Той стисна зъби. Бореше се със себе си — с решението си да направи присъствието си тук подарък, не присъда. Можех да позная какво искаше да каже.
— Не — накрая отговори той. — Но ще те виждам в ума си така. Розови бузи. Пулс. Два леви крака. Всичко това.
Умишлено настъпих единият му крак колкото можех по-силно.
Той се усмихна.
— Това е моето момиче.
Той започна да казва нещо друго и затвори устата си рязко. Борейки се отново, стиснатите му зъби, преграждащи думите, които не искаше да казва.
Отношенията ми с Джейкъб бяха лесни. Естествено като дишането. Но откакто Едуард се бе върнал в живота ми, бяха постоянно мъчение. Защото — в очите на Джейкъб — избирайки Едуард, избирах съдба по-лоша от смъртта или поне еквивалента й.
— Какво има Джейк? Просто ми кажи. Можеш да ми кажеш всичко.
— А-а-аз… Аз нямам какво да ти казвам.
— О, моля ти се. Изплюй камъчето.
— Истина е. Не е… то е — то в въпрос. То е нещо, което искам ти да ми кажеш.
— Питай ме.
Той се бореше още една минута и тогава издиша.
— Не бива. Няма значение. Просто страдам от нездраво любопитство.
Защото го познавах толкова добре, разбрах.
— Не е тази вечер, Джейкъб — прошепнах.
Джейкъб беше дори по-обсебен с човечността ми от Едуард. Той ценеше всеки от ударите на сърцето ми, знаейки, че са преброени.
— О — каза той, опитвайки се да прикрие облекчението си — О.
Нова песен започна, но той не забеляза промяната този път.
— Кога? — прошепна той.
— Не знам със сигурност. След седмица-две може би.
Гласът му се промени, прие защитнически, подигравателен оттенък.
— Защо е задържането?
— Просто не исках да прекарам медения си месец, гърчейки се от болка.
— А как би предпочела да го изкараш? Играейки на дама? Ха-ха.
— Много смешно.
— Шегувам се, Бела. Но, честно, не виждам смисъла. Не можеш да имаш истински меден месец с твоя вампир, тогава защо изобщо да преминаваш през това? Наречи патицата, патица. Това не е първият път, когато го отлагаш. Това е хубаво нещо, обаче — каза той. — Не се срамувай от това.
— Нищо не отлагам — казах рязко — И да, мога да имам истински меден месец! Мога да правя, каквото си искам! Изкарай си носа от работата ми!
Той спря бавното обикаляне в кръг внезапно. За един момент се зачудих дали най-сетне не бе забелязал смяната на музиката и се зарових из ума си за начин да пригладя малката ни караница преди да ми е казал довиждане. Не трябваше да се разделяме с този тон.
И тогава очите му се разшириха в странен вид объркан ужас.
— Какво? — задъха се той. — Какво каза?
— За кое…? Джейк? Какво има?
— Какво имаш предвид? Да имаш истински меден месец? Докато си още човек? Шегуваш ли се? Това е много извратена шега, Бела!
Зяпнах го.
— Казах да не си пъхаш носа, Джейк. Това изобщо не е твоя работа. Не трябваше да… дори не трябва да говорим за това. Лично е…
Огромните му ръце се вкопчиха в раменете ми, обвивайки ги изцяло.
— Ау, Джейк! Пусни ме!
Той ме разтърси.
— Бела! Изгубила си си ума ли? Не може да си толкова глупава! Кажи ми, че се шегуваш!
Той ме разтърси отново. Ръцете му, стегнати като турникети, трепереха, изпращайки вибрации дълбоко в костите ми.