Вампирите си размениха смутени погледи. Идеята, че Волтури биха изопачили собствения си свещен закон, за да спечелят, не им се струваше особено достоверна. Само румънците бяха лепнали на лицата си типичните си подигравателни полуусмивки. Изглежда се забавляваха от това, че останалите искаха да издигнат древните си врагове на пиедестал.
Много тихи разговори започнаха по едно и също време, но аз слушах само румънците. Може би защото светлокосият Владимир все хвърляше погледи в моята посока.
— Надявам се Алистър да е прав за това — промърмори Стефан на Владимир. — Без значение от резултата, думите ни ще се разпрострат. Време е нашият свят да види какво всъщност представляват Волтури. Те никога няма да изчезнат, ако всички продължават да вярват на тези глупости, че те защитавали начина ни на живот.
— Когато ние управлявахме, поне не криехме истинската си същност — отвърна Владимир.
Стефан кимна:
— Никога не сме си слагали измислени ореоли над главите и после представяли за светци.
— Мисля, че времето за битка настъпи — каза Владимир. — Можеш ли да си представиш, че някога ще намерим по-голяма сила от тази? Друг толкова добър шанс?
— Нищо не е невъзможно. Може би някой ден…
— Чакаме този момент от петнадесет хиляди години, Стефан. А за тези години, те са станали само по-силни. — Владимир млъкна и пак погледна към мен. Не изглеждаше учуден от това, че и аз го гледах. — Ако Волтури спечелят този сблъсък, ще си тръгнат с повече мощ от тази, с която са дошли. С всички завоевания, които вземат със себе си. Помисли си какво може да им даде само тази новородена. — Той кимна към мен. — А тя едва е опознала таланта си. И онзи, който движи земята — Владимир кимна към Бенджамин, който замръзна на мястото си. Почти всички слушаха думите на Румънците сега като мен. — Със близнаците, демонски изчадия, няма да имат нужда от илюзионистката или факлата — очите му се преместиха на Зафрина и Кейт.
Стефан погледна към Едуард:
— И разчитащия мисли също не е много необходим. Но разбирам какво имаш предвид. Наистина ще получат много, ако спечелят.
— Повече, отколкото можем да им позволим да получат, не си ли съгласен?
Стефан въздъхна:
— Трябва да се съглася. А това означава…
— Че трябва да се изправим срещу тях, докато все още има надежда.
— Ако успеем да уроним авторитета им, да ги разобличим…
— Тогава, някой ден, друг ще довърши.
— И ще получим тъй дълго желаното отмъщение. Най-накрая.
Те втренчиха очи един в друг и промърмориха заедно:
— Изглежда това е единствения начин.
— Значи ще се бием — каза Стефан.
Въпреки че виждах, че са разгневени, инстинктите им за оцеляване бушуваха за отмъщение, усмивките, които си размениха бяха изпълнени с очакване.
— Ще се бием — съгласи се Владимир.
Предположих, че това е хубаво. Както Алистър, и аз мислех, че е невъзможно да избегнем битката. В такъв случай, още два вампири борещи се на наша страна щяха да са от полза. Но решението на Румънците все пак ме накара да изтръпна.
— Ние също ще се бием — каза Тия и обикновено мъртвешкият й глас, сега бе изпълнен с повече тържественост от всякога. — Ние вярваме, че Волтури ще преминат границата на правомощията си. Нямаме никакво желание да ставаме част от тях — тя спря очи на партньора си.
Бенджамин се ухили и хвърли дяволит поглед към Румънците.
— Очевидно е, че не съм стока за продан. Явно ще се наложи да се боря за правото си да бъда свободен.
— Не за първи път ще се бия против нечие владичество — каза Гарет шеговито. Той се приближи до Бенджамин и го потупа по гърба. — Това е за свободата против подтисничеството.
— Ние оставаме с Карлайл — каза Таня. — И ще се борим редом с него.
Решението на румънците явно бе насърчило и другите да се изявят.
— Ние не сме решили — каза Питър. Той погледна надолу към дребничкия си другар; устните на Шарлот бяха стиснати недоволно. Изглеждаше така, сякаш вече е направила своето решение. Чудех се какво е то.
— Същото важи и за нас — каза Рандал.
— И за мен — допълни Мери.
— Глутницата ще се бори заедно с Кълънови — внезапно каза Джейкъб. — Не ни е страх от вампири — добави той със самодоволна усмивка.
— Деца — измърмори Питър.
— Пеленачета — поправи го Рандал.
Джейкъб се ухили подигравателно.
— Аз съм с вас — каза Маги, отърсвайки се от възпиращите я ръце на Сайобан. — Знам, че истината е на страната на Карлайл. И не мога да пренебрегна това.