Дадох името Дженкс на подиума и раболепният домакин ме отведе нагоре в малка частна стая с пукаща камина. Той пое дългото ми палто с цвят слонова кост, което носех, за да скрия факта, че носех идеята на Алис за подходящо облекло, и ахна тихо при вида на бледорозовата ми сатенена коктейлна рокля. Не можех да не се почувствам поласкана — все още не бях свикнала да бъда красива за всички, освен само за Едуард. Домакинът, заеквайки, ми отпрати няколко припрени комплимента, докато излизаше препъвайки се от стаята.
Застанах до огъня, докато чаках, протягайки пръстите си близо до огъня, за да ги затопля преди неизбежното ръкостискане. Не че Джей не осъзнаваше, че очевидно има нещо странно с Кълънови, но все пак бе добър навик за придобиване.
За половин секунда се зачудих какво щеше да е чувството, ако пъхна ръката си в огъня. Какво ли щеше да е усещането от изгарянето…
Влизането на Джей разсея болезнеността ми. Домакинът също пое палтото му и бе очевидно, че не бях единствената, която се бе издокарала за срещата.
— Съжалявам, че закъснях — каза веднага Джей, щом останахме сами.
— Не, точно навреме сте.
Той протегна ръка и докато се здрависвахме усетих, че пръстите му са значително по-топли от моите. Това сякаш не го притесняваше.
— Изглеждате зашеметяващо, ако ми позволите да съм толкова дързък, госпожо Кълън.
— Благодаря ви, Джей. Моля, наричайте ме Бела.
— Трябва да призная, че е доста различно преживяване да работя с вас, вместо с господин Джаспър. Много по-малко… стресиращо. — Той се усмихна колебливо.
— Наистина? Винаги съм намирала присъствието на Джаспър много успокояващо.
Веждите му се смръщиха.
— Нима? — промърмори той учтиво, макар очевидно да не бе съгласен. Колко странно. Какво бе сторил Джаспър на този мъж?
— Отдавна ли познавате Джаспър?
Той въздъхна от неудобство.
— Работя с господин Джаспър повече от двайсет години и старият ми партньор го познаваше от петнайсет години преди това… Той никога не се променя. — Джей трепна леко.
— Да, Джаспър е леко особен в този смисъл.
Джей поклати глава, сякаш можеше да прогони обезпокоителната мисъл.
— Няма ли да седнете, Бела?
— Всъщност малко бързам. Очаква ме дълъг път до вкъщи. — Докато говорех, извадих дебелият бял плик с бонусът му от чантата си и му го подадох.
— Оу — каза той, с нотка на разочарование в гласът му. Той сложи пликът във вътрешният джоб на сакото си без да се притеснява да проверява сумата. — Надявах се, че можем да поговорим за малко.
— Относно? — попитах любопитно аз.
— Е, нека първо ви дам поръчката. Искам да се уверя, че сте доволна.
Той се обърна, постави куфарчето си на масата и отвори закопчалките. Оттам извади кафяв продълговат плик.
Макар да нямах представа какво трябва да гледам, отворих плика и разгледах любопитно съдържанието му. Джей бе преобразил снимката на Джейкъб и бе сменил цветът й, така че не бе веднага очевидно, че е същата снимка едновременно от паспорта и шофьорската му книжка. И двете ми изглеждаха напълно идеални, но това имаше малко значение. Погледнах снимката на паспорта на Ванеса Улфи за частица от секундата, след което бързо отвърнах поглед, с надигаща се буца в гърлото ми.
— Благодаря ви — казах му аз.
Очите му се присвиха леко и усетих, че той е разочарован, че прегледа ми не е бил по-подробен.
— Мога да ви уверя, че всяка част е изпипана до съвършенство. Всичко би преминало и най-строгата проверка от експерти.
— Убедена съм, че е така. Наистина оценявам това, което сторихте за мен, Джей.
— Удоволствието беше мое, Бела. За в бъдеще се чувствайте свободна да идвате при мен за всичко, от което семейство Кълън се нуждаят. — Дори не го намекна наистина, но звучеше като покана да заема мястото на Джаспър като свръзка.
— Искахте да обсъдим нещо?
— Ъм, да. Въпросът е деликатен… — Той посочи към скамейката пред огнището с въпросително изражение. Седнах в единият й край, а той се настани до мен. Пот избиваше върху челото му отново и той извади синя копринена кърпичка от джоба си и започна да я забърсва.
— Вие сте сестра на съпругата на господин Джаспър? Или сте омъжена за брат му? — попита той.
— Омъжена съм за брат му — поясних аз, чудейки се накъде отива това.
— Тогава вие сте съпругата на господин Едуард?
— Да.
Той се усмихна извинително.
— Виждате ли, виждал съм имената много пъти. Приемете закъснелите ми поздравления. Хубаво е, че господин Едуард откри такава прекрасна жена след толкова много време.