Брадичката му се надигна арогантно и той подаде ръката си на Аро, сякаш му оказваше огромна чест. Аро изглеждаше само очарован от държанието му, но очарованието му не беше всеобхватно. Рената се размърда нервна изпод сянката му, а намръщената физиономия на Кай беше толкова дълбока, че изглеждаше сякаш хартиено-прозрачната му кожа ще се сбръчка завинаги. Малката Джейн се озъби, а до нея, очите на Алек се свиха в концентрация. Предполагах, че и той като мен, бе готов да действа, ако забележи нещо нередно.
Аро стесни разстоянието без да спира и, наистина, от какво имаше да се страхува? Тромавите сенки на по-светлите мантии, мускулести бойци като Феликс, бяха само на няколко метра. Джейн и горящата й дарба можеха да хвърлят Едуард на земята, гърчейки се в агония. Алек можеше да го ослепи и оглуши още преди да може да направи и една стъпка към Аро. Никой не знаеше, че имах силата да ги спра. Дори и Едуард.
Със спокойна усмивка, Аро пое ръката му. Очите му се затвориха, след което раменете му се изгърбиха от яростната атака на информация.
Всяка тайна мисъл, всяка стратегия, всяко прозрение, всяка мисъл, която Едуард беше чул около него през последния месец, сега бяха на Аро. И дори по-назад, всяко видение на Алис, всеки тих момент със семейството ни, всяка картина в главата на Ренесме, всяка целувка, всяко докосване между него и мен… Всичко това също вече беше на Аро.
Изсъсках ядно и щитът се нагласи според раздразнението ми, нагласяйки се според положението ни.
— Спокойно, Бела — прошепна ми Зафрина.
Стиснах зъби. Аро продължи съсредоточено да изучава спомените на Едуард. Съпругът ми също наведе глава, а мускулите на врата му се стегнаха, докато прочиташе от Аро всичко това, което другия виждаше в мислите му, заедно с реакциите му към него. Този странен диалог продължи толкова дълго, че чак стражата започна да става нетърпелива. Тихи шепоти се чуха откъм редицата, докато Кай не изръмжа тихата си, рязка заповед за тишина. Джейн се накланяше нетърпеливо напред, сякаш не можеше да се въздържи, лицето на Рената беше стегнато от напрежение. За момент изучих този силен щит. Щит, който изглеждаше толкова неспокоен и слаб. Въпреки че беше потребна на Аро, тя не беше боец. Работата й не бе да се бие, а да защитава. Нямаше нищо кръвожадно в нея. Колкото и да бях неопитна, аз знаех, че ако се изправехме една срещу друга, щях да я помета.
Върнах вниманието си върху Аро, докато се изправяше и отваряше очите си, в чието изражение се четеше благоговение и предпазливост. Той не пусна ръката на Едуард, чиито мускули се отпуснаха едва-едва.
— Виждаш ли? — попита съпругът ми, а кадифеният му глас беше спокоен.
— Да, определено виждам — отвърна Аро и изненадващо, звучеше изумен. — Съмнявам се някога някои двама души сред боговете или смъртните някога да са виждали така ясно.
Лицата на тренираните стражи показаха същото недоверие, което изпитвах аз.
— Ти ми даде много, върху което да разсъдя, млади приятелю — продължи Аро. — Повече, отколкото очаквах.
И все пак той не пусна ръката на Едуард, чиято напрегната поза бе на някой, който слуша. Съпругът ми не отговори.
— Може ли да ни запознаете. — Попита Аро, дори почти се примоли, с внезапен напиращ интерес. — Дори не съм мечтал за съществуването на нещо подобно през всичките ми векове! Ето нова глава към историята ни!
— За какво става дума, Аро! — Намеси се Кай рязко, преди Едуард да отговори.
Само въпросът ме накара да придърпам Ренесме в прегръдките си, притискайки я към гърдите ми.
— Нещо, за което не си и мечтал, практични ми приятелю! Премисли за минута, тъй като правосъдието, което дойдохме да дадем, вече не е акуратно.
Кай изсъска изненадано при думите му.
— Мир, братко. — Изрече Аро успокоително.
Това трябваше да са добри новини, това бяха думите, които очаквахме, забавянето, което мислехме за невъзможно. Аро се вслуша в истината и призна, че законът не беше нарушен.
Ала очите ми бяха приковани в Едуард — мускулите на врата му бяха стегнати. Повторих наум инструкциите на Аро към Кай да „премисли“ и чух многозначността в тях.
— Ще ме запознаеш ли с дъщеря ти? — Повтори Аро на Едуард.
Кай не беше единственият, който изсъска при новото нарицателно. Едуард кимна неохотно. И все пак, Ренесме беше завладяла толкова много досега. Аро винаги се е държал като лидера на древните. Ако той беше на наша страна, другите биха ли действали против нас?