— Оправдаваш ли този съюз също, Аро? — изиска да узнае Кай. — Децата на Луната са наши врагове от зората на времето. Преследвали сме ги близо до унищожение в Европа и Азия. И все пак Карлайл насърчава тези познати взаимоотношения с тази огромна напаст, без съмнение, в опит да ни отнемат властта! По-добре да защитава живота си.
Едуард прочисти гърло високо и Кай го изгледа. Аро сложи тънката си, деликатна ръка върху лицето си, сякаш беше засрамен от другият древен вампир.
— Сега е средата на деня, Кай — отбеляза Едуард, сочейки към Джейкъб. — Ясно е, че това не са Деца на луната. Те нямат никаква връзка с вашите врагове от другия край на света.
— Да не отглеждате мутанти тук? — изсъска Кай към него.
Челюстта на Едуард се стегна и отпусна, преди той отговори равно:
— Те не са върколаци. Ако не ми вярваш, Аро може да ти разкаже всичко за тях.
Не са върколаци? Хвърлих озадачен поглед към Джейкъб. Той вдигна огромните си рамене и после ги пусна надолу — повдигна рамене. И той не знаеше за какво говори Едуард.
— Скъпи Кай, ако беше споделил мислите си с мен, щях да ти кажа да не споменаваш това — измърмори Аро. — Въпреки че съществата си мислят, че са върколаци, те не са. По-точното име за тях би било „преобразяващи се“. Чисто съвпадение е, че са се преобразили във вълци. Когато промяната е започнала, е можело да бъде мечка, или ястреб, или пантера. Тези същества, наистина, нямат нищо общо с Децата на луната. Те просто са наследили умението от бащите си. Генетично заложено им е — те не продължават вида си, заразявайки други, както правят истинските върколаци.
Кай погледна Аро с раздразнение и още нещо — може би, обвинение в предателство.
— Те знаят нашата тайна — каза той решително.
Едуард се опита да отговори на обвинението, но Аро беше по-бърз.
— Братко, те са същества от нашия свръхестествен свят. Вероятно, са по-зависими от тайните си, отколкото ние сме. Едва ли ще ни разкрият. Внимателно, Кай. Показните твърдения, не водят до нищо.
Кай си пое дълбоко въздух и кимна. Те си размениха дълъг, изразителен поглед.
Мисля, че разбрах инструкциите за внимателните думи на Аро. Фалшивите обвинения не помагат да бъдат убедени свидетелите и на двете страни. Аро предупреждаваше Кай да премине към следващата стратегия. Чудех се дали причината за напрежението между двамата древни — нежеланието на Кай да сподели мислите си с едно докосване — беше защото на Кай не му пукаше толкова за представлението, колкото на Аро. Може би предстоящото клане беше по-съществено за Кай от неопетнената репутация.
— Искам да говоря с информатора — внезапно обяви Кай, обръщайки погледа си към Ирина.
Ирина не обръщаше внимание на разговора между Кай и Аро. Лицето й беше изкривено от агонията, очите й приковани в сестрите й, подредени да загинат. Беше изписано на лицето й, че тя знаеше, че обвиненията й са напълно грешни.
— Ирина — излая Кай, недоволен, че трябва да се обръща към нея по име.
Тя вдигна поглед разтревожено и веднага, изплашено.
Кай щракна с пръсти.
Тя колебливо се придвижи от края на редиците на Волтури и отново застана пред Кай.
— Изглежда не си била права в твърденията си — започна Кай.
Таня и Кейт неспокойно се приведоха напред.
— Съжалявам — прошепна Ирина — трябваше да проверя това, което видях. Но нямах представа — тя жестикулира безпомощно в нашата посока.
— Скъпи Кай, би ли очаквал, че на момента би предположила нещо толкова странно и невъзможно? — попита Аро. — Всеки от нас би стигнал до същото заключение.
Кай вдигна пръст към Аро, за да го накара да замълчи.
— Всички знаем, че си направила грешка — каза той грубо — Имах предвид подбудите ти.
Нервно, Ирина го изчака да продължи, но после повтори.
— Подбудите ми?
— Да, защо първоначално дойде да ги шпионираш.
Ирина потрепна при думата „шпионира“.
— Беше недоволна от семейство Кълън, нали?
Тя обърна отчаяните си очи към лицето на Карлайл.
— Бях — призна тя.
— Защото…? — настоя Кай.
— Защото върколаците убиха приятеля ми — прошепна тя — А семейство Кълън не ми позволиха да отмъстя за него.
— Преобразяващите се — тихо я поправи Аро.
— Значи, Кълън са застанали на страната на преобразяващите се, срещу собствения си вид — дори срещу приятеля на приятел — обобщи Кай.
Чух, как Едуард, въздъхвайки, издаде отвратен звук. Кай продължаваше по-списъка си, търсейки обвинение, което ще проработи.
Рамената на Ирина се вдигнаха.
— Така го видях.
Кай изчака малко и пак настоя.
— Ако искаш да направиш официално обвинение срещу преобразяващите се — и семейство Кълън, за подкрепата им към тях — сега е времето. — На лицето му се изписа малка жестока усмивка, чакайки Ирина да му даде следващия претекст.