Тогава той се обърна, за да погледне към древните.
— Така че елате, казвам аз! Стига сме слушали лъжливи рационализации. Бъдете честни в намеренията си, както сме ние в нашите. Ще защитим свободата си. Ще ни атакувате или не. Изберете сега и оставете тези свидетели да видят истинският проблем, който се обсъжда тук.
Той изгледа още един път свидетелите на Волтури, като очите му пронизваха всяко едно лице. Силата на думите му бе очевидна в израженията им.
— Можете да решите да се присъедините към нас. Ако мислите, че Волтури ще ви оставят живи, за да разкажете тази приказка, се лъжете жестоко. Със същият успех могат да унищожат всички ни — той сви рамене — но пък от друга страна, може би не. Вероятно сме на едно мнение повече, отколкото осъзнават. Вероятно Волтури най-накрая са открили достоен противник. Но едно ви обещавам — ако паднем, падате и вие.
Той приключи пламенната си реч и се върна до Кейт, като се приведе напред, готов за яростната атака.
Аро се усмихна.
— Много хубава реч, мой приятелю — революционер.
Гарет остава в същата поза.
— Революционер? — изръмжа той. — Може ли да попитам срещу кого въставам? Да не сте моят крал? Да не би да желаете да ви наричам господарю, като подмазваческата ви охрана?
— Мир, Гарет — каза търпеливо Аро. — Имах предвид времето на твоето раждане. Все още патриот, доколкото виждам.
Гарет го изгледа разярено.
— Нека да попитаме нашите свидетели — предложи Аро. — Нека да чуем мислите им преди да вземем решението си. Кажете ни, приятели — и той ни обърна небрежно гръб, придвижвайки се няколко метра напред към масата от нервни наблюдатели, които обикаляха все по-близо до края на гората вече — какво мислите за това? Мога да ви уверя, че детето не е това, от което се страхувахме. Дали да поемем риска и да оставим детето да живее? Да застрашим ли нашият свят, за да запазим семейството им цяло? Или дали прямият Гарет има право? Ще се присъедините ли към тях срещу нашият внезапен поход за господство?
Свидетелите срещнаха погледа му с предпазливи лица. Една дребна чернокоса жена погледна бегло тъмно-русият мъж застанал до нея.
— Това ли са единствените ни възможности? — попита тя внезапно, връщайки погледа си към Аро. — Да се съгласим с вас или да се бием срещу вас?
— Разбира се, че не, очарователна Макена — каза Аро, изглеждайки ужасен, че някой би стигнал до това заключение. — Можете да си тръгнете с мир, разбира се, както стори Амун, дори и да сте несъгласни с решението на съвета.
Макена погледна лицето на партньорът си отново и той кимна внимателно.
— Не сме дошли тук, за да се бием. — Тя спря, издиша, след което каза. — Дойдохме тук като свидетели. И виждаме, че това осъдено семейство е невинно. Всичко, което Гарет казва е истина.
— Ах — каза Аро тъжно. — Съжалявам, че ни виждате по този начин. Но такъв е характерът на работата ни.
— Не е това, което виждам, а каквото чувствам — обади се русокосият партньор на Макена с висок, нервен глас. Той погледна към Гарет. — Гарет каза, че те имат начин да узнаят кога някой лъже. Аз също знам кога чувам истината и кога — не. — С изплашени очи той се приближи по-близо до партньорката си, очаквайки реакцията на Аро.
— Не се страхувай от нас, приятелю Чарлз. Без съмнение патриотът наистина вярва на думите си — Аро се засмя леко и очите на Чарлз се присвиха.
— Това са нашите показания — каза Макена. — Сега си тръгваме.
Тя и Чарлз се отдръпнаха бавно назад, без да се обърнат преди да са се изгубили от поглед в дърветата. Един непознат започна да се оттегля по същият начин, след което други трима се изстреляха след него.
Преброих трийсет и седем вампира, които останаха. Някои от тях изглеждаха просто прекалено объркани, за да вземат някакво решение. Но мнозинството от тях изглежда осъзнаваха прекалено добре посоката, която бе поела тази конфронтация. Предположих, че се отказваха от дезертирането, като знаеха точно кой ще ги преследва.