— Значи, ако знаехме със сигурност — предположи Едуард. — Точно в какво ще се превърне… тогава изобщо не бихме имали нужда от съветване?
— Ако имаше някакъв начин да сме абсолютно сигурни — съгласи се Аро, мекотата в гласа му стана по-писклива. Не можеше да види в каква посока го водят мислите на Едуард. И аз не можех. — Тогава, да — не бихме имали какво да обсъждаме.
— И ще се разделим с мир, отново като добри приятели? — попита Едуард със загатната ирония.
Дори по-писклив:
— Разбира се, млади ми приятелю. Нищо не би ме зарадвало повече.
Едуард се засмя ликуващо.
— Тогава аз наистина имам какво повече да предложа.
Очите на Аро се стесниха.
— Тя е абсолютно уникална. За бъдещето й може само да се предполага.
— Не е напълно уникална — не се съгласи Едуард. — Рядкост, но очевидно не е единствената.
Преборих се с шока и неочаквана надежда, която се надигна в мен, заплашваща да ме разсее. Слабата мъгла все още се опитваше да мине през щита ми. И когато се преборих да се фокусирам, отново усетих остро забиващо се напрежение срещу защитната ми хватка.
— Аро, ще помолиш ли Джейн да спре да атакува съпругата ми? — помоли любезно Едуард. — Все още обсъждаме фактите.
Аро вдигна ръка.
— Моля те, скъпа и неповторима. Остави ни да го изслушаме.
Напрежението изчезна. Джейн оголи зъбите си към мен. Не можех да не й се ухиля отново.
— Защо не се присъединиш към нас, Алис? — високо повика Едуард.
— Алис — прошепна шокирано Есме.
Алис!
Алис, Алис, Алис!
— Алис!
— Алис! — мърмореха и други гласове около мен.
— Алис — издиша Аро.
Облекчение и насилствена наслада се надигнаха у мен. Отне ми цялата воля, за да задържа щита където беше. Мъглата на Алек все още се пробваше, търсеше слабостите. Джейн щеше да види, ако оставех някакви пукнатини.
И тогава чух бягането през гората, летенето, скъсяването на разстоянието толкова бързо, колкото можеха без опит за забавяне в тишината.
И двете страни бяха неподвижни и очакващи. Свидетелите на Волтури се намръщиха в ново объркване.
И тогава Алис затанцува по сечището от югозапад и усетих, че блаженството да видя лицето й отново може да ме събори от краката ми. Джаспър беше само на няколко инча зад нея, ясните му очи бяха свирепи. Малко зад тях бягаха трима непознати: първият беше висока, мускулеста жена с тъмна коса — очевидно Качири. Тя имаше същите удължени крайници и лице като останалите от Амазонка, дори по-ясно изразени в нейния случай.
Следващата беше малка жена-вампир, с маслинено черен тен и дълга сплетена черна коса се люшкаше зад гърба й. Дълбоките й черни очи обикаляха нервно сцената пред нея.
И последния беше млад мъж… не толкова бързо, нито пък толкова плавно бе неговото бягане. Кожата му беше невероятно красиво-кафява. Разтревожените му очи се стрелнаха към събранието и бяха с цвета на топло тиково дърво. Косата му бе черна и сплетена, също като на жената, но не толкова дълга. Той беше прекрасен.
Когато ни доближи, нов звук изпрати шокирани вълни през тълпата — звука на ново сърцебиене, ускорено от напрежението.
Алис скочи леко през ръба на изчезващата мъгла, която обхващаше щита ми и криволичейки спря до Едуард. Протегнах се, за да хвана ръката й, същото направиха и Едуард, Есме и Карлайл. Нямаше време за никакви други приветствания. Джаспър и другите я последваха през щита.
Всичките пазачи наблюдаваха, размишлението се виждаше в очите им, когато новодошлите преминаха през невидимия щит без проблеми. Кафявите, Феликс и другите като него, спряха очите си, изпълнени с надежда върху мен. Не бяха сигурни от какво отблъскваше щита ми, но сега беше ясно, че той не би спрял физически атаки. Щом Аро им дадеше заповедите си, нападението щеше да е насочено само към мен. Зачудих се колко ли човека Зафрина ще е в състояние да заслепи, колко ли щеше да ги забави. Достатъчно дълго, за да могат Кейт и Владимир да отстранят Джейн и Алек? Само това можех да искам.
Едуард, въпреки вглъбеността си в успеха към който водеше, се скова яростно в отговор на техните мисли. Той се овладя и заговори отново на Аро.
— Алис търсеше своите свидетели през последните седмици — каза той на древните. — И не се върна с празни ръце. Алис, защо не ни представиш свидетелите, които си довела?
Кай изръмжа.
— Времето за свидетелите мина! Обяви вота си, Аро!
Аро вдигна един пръст към брат си в знак на тишина, очите му се залепиха върху лицето на Алис. Тя се пристъпи леко напред и представи странника:
— Това са Хюилен и племенникът й Нахуел.