А аз се изкачих едва-едва върху огромният червеникавокафяв върколак, за да дръпна дъщеря си от гърба му и тогава я притиснах към гърдите си.
— Неси, Неси, Неси — тананиках си аз.
Джейкъб се засмя със силния си, подобен на лай смях и отърка нос в главата ми.
— Млъкни — промърморих аз.
— Мога да остана? — настоя Неси.
— Завинаги — обещах аз.
Вечността беше наша. А Неси щеше да е добре, здрава и силна. Като получовекът Нахуел, дори на 150 години пак щеше да е млада. И всички щяхме да сме заедно. Щастието избухна като експлозия вътре в мен — толкова силно и нестихващо, че не бях сигурна дали ще оцелея.
— Завинаги — повтори Едуард в ухото ми.
Не можех да говоря повече. Вдигнах глава и го целунах със страст, която можеше да подпали и гората.
Нямаше да забележа.
39. И ЗАЖИВЕЛИ ЩАСТЛИВО…
— Значи бе комбинация от няколко неща, които се случиха накрая, но всичко бе благодарение на… Бела — обясняваше Едуард.
Семейството ни и двамата ни останали гости седяха във всекидневната на Кълънови, докато гората помръкваше отвъд високите прозорци.
Владимир и Стефан бяха изчезнали преди да приключим с празнуването. Те бяха изключително разочаровани от развоя на нещата, но Едуард каза, че страхливостта на Волтури им е доставила почти достатъчно удоволствие, което да компенсира недоволството им.
Бенджамин и Тиа побързаха да последват Амун и Кеби, нетърпеливи да им разкажат резултата от конфликта; бях сигурна, че ще ги видя отново — поне Бенджамин и Тиа. Никой от номадите не остана. Питър и Шарлот проведоха бърз разговор с Джаспър, след което и те си заминаха.
Събраните отново амазонки също бързаха да се върнат вкъщи — беше им трудно да бъдат далеч от любимата им тропическа гора — въпреки че им бе приятно да ни бъдат на гости.
— Трябва да доведете детето да ме види — настоя Зафрина. — Обещай ми, момиче.
Неси притисна ръката си към шията ми, също умоляваща.
— Разбира се, Зафрина — съгласих се аз.
— Ще бъдем големи приятелки, моя Неси — обяви дивата жена, преди да напусне заедно със сестрите си.
Ирландският клан продължи масовото изселване.
— Добра работа, Сайобан — поздрави я Карлайл, докато се сбогуваха.
— Ах, силата на желанието — отвърна саркастично тя, извъртайки очи. След което бе сериозна. — Разбира се, това не е приключило. Волтури няма да простят това, което се случи тук.
Едуард отговори на това.
— Сериозно бяха разтърсени; увереността им е разбита. Но, да, сигурен съм, че някой ден ще се възстановят от удара. И тогава… — Очите му се присвиха. — Предполагам, че ще ни подгонят поотделно.
— Алис ще ни предупреди, когато възнамеряват да ни нападнат — каза Сайобан с уверен глас. — И отново ще се съберем. Вероятно ще дойде времето, когато нашият свят ще е готов да се освободи изцяло от Волтури.
— Може и да дойде това време — отвърна Карлайл. — И ако дойде, ще бъдем заедно.
— Да, приятелю, така ще е — съгласи се Сайобан. — И как ще се провалим, когато аз не го желая? — Тя се засмя бурно.
— Точно — каза Карлайл. Двамата със Сайобан се прегърнаха, след което тя взе ръката на Лиам. — Опитай се да откриеш Алистър и да му разкажеш какво се е случило. Не бих искал от него да се крие под камък през следващото десетилетие.
Сайобан отново се изсмя. Маги прегърна едновременно мен и Неси, след което ирландският клан си замина.
Денали бяха последните, които си заминаха, като Гарет бе с тях — както щеше и да е оттук нататък, бях сигурна в това. Атмосферата на празнуването бе прекалено много за Таня и Кейт. Имаха нужда да поскърбят за изгубената им сестра.
Хюилен и Нахуел бяха единствените, които останаха, макар, че очаквах да заминат обратно с амазонките. Карлайл бе потънал във възхитен разговор с Хюилен; Нахуел седеше близо до нея, слушайки, докато Едуард разказваше остатъка от историята на конфликта, така както той я знаеше.
— Алис даде това извинение на Аро, от което той се нуждаеше, за да се измъкне от битката. Ако не бе толкова ужасен от Бела, вероятно щеше да продължи с първоначалния си план.
— Ужасен? — казах скептично. — От мен?
Той ми се усмихна с поглед, който не разпознах напълно — беше нежен, но също така имаше страхопочитание и раздразнение в него.
— Ще се видиш ли някога такава, каквато си? — каза меко той. След което заговори по-силно, за да го чуят и другите, освен мен. — Волтури не са се били честно от двеста и петдесет години насам. И никога, ама никога не са участвали в битка, в която да са били в неизгодно положение. Особено откакто са придобили Джейн и Алек, са се занимавали само с несрещащи съпротива кръвопролития. Трябваше да видите как им изглеждахме! Обикновено Алек отсича всичките сетива и чувства на жертвите, докато онези правят шарадата със съвета. По този начин никой не може да избяга, докато не се даде присъдата. Но ние стояхме там, готови, очакващи, превъзхождащи ги числено, с наши собствени дарби, докато техните собствени бяха оттласнати от Бела. Аро знаеше, че със Зафрина на наша страна, те щяха да бъдат слепите, когато започнеше битката. Сигурен съм, че част от бройките ни щяха да бъдат заличени, но и те бяха сигурни, че това щеше да се случи и с тях. Дори имаше доста добра възможност да загубят. Досега не се бяха изправяли пред подобна алтернатива. Не се справиха добре днес с нея.