Официално „Съдружници Хендли“ търгуваше с акции, бонове и международни валути, но странното беше, че тяхната открита дейност беше твърде незначителна. Не беше известно да имат каквито и да било клиенти и макар да се говореше, че развиват скрита дейност в местни благотворителни дружества (имаше слухове, че главният облагодетелстван от корпоративната им щедрост е медицинският институт на университета „Джон Хопкинс“), до местните медии не достигаше никаква информация. Всъщност те изобщо нямаха отдел за връзки с обществеността. Нямаше и слухове, че вършат нещо нередно, макар да беше известно, че главният им изпълнителен директор беше с доста бурно минало. По тази причина той проявяваше необикновена срамежливост пред средствата за информация, които при няколкото редки случая беше успял твърде ловко да избегне, докато накрая те просто престанаха да му задават въпроси. Работещите в „Хендли“ бяха разпръснати на различни места в района. Повечето бяха в окръг Колумбия, водеха живот на хора от по-издигната средна класа, а по принцип не се отличаваха почти с нищо.
Джералд Пол Хендли направи блестяща кариера на стоковата борса, по време на която натрупа значително лично богатство, а с наближаването на четиридесетте се насочи към избираеми длъжности в обществения сектор и скоро стана американски сенатор от Южна Каролина. Много бързо си създаде репутация на законодателен стожер, който избягва специалните интереси и техните пари в избирателната си кампания, като твърде ревностно следва независима политическа линия — по-скоро либерална, когато се отнасяше до въпросите на човешките права, но решително консервативна, когато ставаше дума за отбраната и външната политика. Никога не се поколебаваше да изрази собственото си мнение, което му беше спечелило разположението на пресата, и след време дори започна да се говори, че има аспирации към президентския пост.
Обаче към края на втория шестгодишен мандат го сполетя голяма лична трагедия. Загуби жена си и трите си деца в катастрофа на междущатската магистрала 185. Непосредствено преди Колумбия, Южна Каролина, тяхното голямо комби попадна под колелата на ремаркето на един трактор от Кенуорт. Както можеше да се очаква, това беше съкрушителен удар за него, а скоро след това, в началото на кампанията за трети сенаторски мандат, го сполетя и друго нещастие. От материал в „Ню Йорк Таймс“ стана известно, че има доказателства личното му състояние — той се въздържаше да дава сведения за него, като заявяваше, че не взема пари за избирателните си кампании и не е нужно да разкрива неговата нетна стойност освен в най-общи линии — да е натрупано от използване на служебното положение за лично облагодетелстване. Тези подозрения бяха потвърдени от по-задълбочено разследване на вестниците и телевизията и въпреки протестите на Хендли, че сенатската комисия по ценните книжа и борсовите трансакции така и не беше запознала обществеността с тълкуването си на закона по тези въпроси, някои хора започнаха да твърдят, че се е възползвал от информацията, с която е разполагал, за бъдещи държавни разходи за сделки с недвижими имоти, поради което той и неговите съинвеститори са спечелили над петдесет милиона долара. Още по-лошо беше, че когато в един публичен дебат бе предизвикан по въпроса от републиканския кандидат, който обичаше да се саморекламира като „г-н Неопетненият“, в отговора си той допусна две грешки. Първо, изпусна нервите си пред включените камери и, второ, заяви на гражданите на Южна Каролина, че ако имат съмнения в неговата честност, могат да гласуват за глупака, който е заедно с него на сцената. За човек, не допуснал нито една погрешна политическа стъпка в живота си, този неочакван изблик му струваше загубата на пет процента от щатските избиратели. След това неговата лишена от финес избирателна кампания се срина още повече и макар все още да се ползваше със симпатиите на някои хора, които си спомняха за загубата на близките му, борбата за сенаторския пост в този щат завърши със съкрушителна загуба за демократите, подчертана още повече от неговата невъздържана декларация, в която се призна за победен. После той напусна завинаги обществения живот и дори не се върна в плантацията си, съществуваща още от преди Гражданската война северозападно от Чарлстън, като предпочете да се премести в Мериланд, загърбвайки напълно предишния си живот. Още една лишена от всякакъв такт публична декларация в Конгреса изгори всички все още останали отворени мостове за него.