Сега негов постоянен дом стана една ферма, създадена още през осемнадесети век, където отглеждаше апалуски коне3. Ездата и посредственият голф останаха единствените му хобита и той започна да води спокойния живот на джентълмен фермер. Освен това работеше в Колежа по седем-осем часа на ден, като пътуваше до там и обратно в просторен кадилак. Возеше го шофьор.
Вече на петдесет и две години, висок, строен, с посребрени коси, той беше добре известен, без изобщо да се знае нещо за него, като се изключи може би споменът за политическото му минало.
— В планините се справи добре — каза Джим Хардести и посочи на младия морски пехотинец един стол.
— Благодаря, сър. Вие също, сър.
— Капитане, всеки път, когато се завърнеш през главната врата, след като всичко е приключило, значи си се справил добре. Научих това от моя инструктор още преди около шестнадесет години — добави той.
Капитан Карузо пресметна наум и реши, че Хардести е малко по-стар, отколкото изглежда. Капитан от специалните части на американските сухопътни сили, след това в ЦРУ плюс още шестнадесет години означаваха, че ще е по-близо до петдесетте, отколкото до четиридесетте. Сигурно полага големи усилия, за да се поддържа в добра форма.
— И така, какво мога да направя за вас? — попита офицерът.
— Тери какво ти каза? — рече шпионинът.
— Каза ми, че ще говоря с някой си Пийт Алекзандър.
— Пийт внезапно го извикаха в града — обясни Хардести.
Офицерът прие безрезервно обяснението.
— Е, генералът каза, че вие от Управлението търсите таланти, тъй като не желаете да си ги създадете сами — призна чистосърдечно Карузо.
— Тери е свестен мъж и страхотен морски пехотинец, но е с малко тесногръди схващания.
— Може би, обаче скоро ще ми стане шеф, когато поеме командването на втора дивизия на морската пехота, и аз гледам на него повече откъм добрата му страна. Освен това още не сте ми казали защо съм тук.
— Харесва ли ти в корпуса на морската пехота? — попита шпионинът.
Младият морски пехотинец кимна.
— Да, сър. Заплащането не е кой знае какво, но на мен ми е достатъчно, а хората, с които работя, са най-добрите.
— Да, тези, с които бяхме в планините, бяха много добри. Откога са при теб?
— От около четиринадесет месеца, сър.
— Обучил си ги много добре.
— За това ми плащат, сър, но материалът, с който започнах, беше качествен.
— Ти също се справи добре с онази малка бойна операция — отбеляза Хардести, като мислено регистрираше сдържаните отговори, които получаваше.
Капитан Карузо не би определил акцията като „малка“. Куршумите, които свистяха наоколо, си бяха съвсем истински, което я правеше достатъчно голяма. Обаче беше разбрал, че обучението беше дало точно резултата, който предвиждаха неговите офицери при заниманията в клас и в ученията на полето. Това беше важно откритие, което го изпълваше със задоволство. То означаваше, че в края на краищата нещата, на които ги учеха в корпуса на морската пехота, имаха някакъв смисъл.
— Да, сър — отговори той и добави: — Благодаря ви за помощта, сър.
— Малко съм стар за подобни неща, но беше хубаво да се уверя, че знам как се правят. А там имаше доста работи за правене — не се доизказа той. Участието в бойни действия беше за млади хора, но вече не беше млад. — Спохождат ли те някакви мисли за случилото се, капитане? — бе следващият въпрос.
— Всъщност не, сър. Вече предадох доклада си.
Хардести го беше чел.
— Кошмари или нещо подобно?
Въпросът изненада Карузо. Кошмари? Защо трябваше да има кошмари?
— Не, сър — отвърна той видимо озадачен.
— Някакви угризения на съвестта? — продължи Хардести.
— Сър, онези хора водеха война срещу моята страна. Ние им отвръщахме. Човек не трябва да се захваща с тези работи, ако не може да се владее. Съжалявам, ако са имали жени и деца, обаче когато се бъзикаш с хората, трябва да си наясно, че те могат да дойдат и да ти потърсят сметка.
— Живеем в жесток свят, нали?
— Сър, не трябва да риташ тигъра по задника, ако не си наясно как ще се отървеш от зъбите му.
„Няма кошмари, нито угризения“, помисли си Хардести. Точно така трябва и да бъде, но по-мекушавата и по-деликатна част от хората в Съединените щати не винаги гледаше на нещата по този начин. Карузо беше войник. Хардести се облегна назад на стола и изгледа внимателно госта си, преди да заговори.
— Капитане, причината да си тук… си я виждал във вестниците, които пишат непрекъснато за всичките проблеми, с които трябва да се справяме във връзка с новото активизиране на международния тероризъм. Между ЦРУ и ФБР винаги е имало голямо съперничество. На оперативно ниво няма проблеми, а и когато се стигне до бойни действия, също няма големи неприятности. Директорът на ФБР Мърей е стабилен войник и когато беше аташе в Лондон, се разбираше добре с нашите хора.