— Аз съм Карлайл. Това е семейството ми, Емет и Джаспър, Розали, Есме и Алис, Едуард и Бела. — Той ни посочи на групи, като умишлено не насочваше внимание към никой конкретно. Почувствах шок, когато спомена моето име.
— Имате ли място за още играчи? — попита общително Лорън.
Карлайл отвърна на дружелюбният тон на Лорън.
— Всъщност, тъкмо приключвахме. Но определено бихме се заинтересували от някой друг път. Имате ли намерение да останете в района дълго?
— Отправили сме се на север, по принцип, но бяхме любопитни да видим кой е в околността. Отдавна не сме попадали на каквато и да е компания.
— Не, този регион е обикновено празен, освен нас и случайните посетители, като вас.
Напрегнатата атмосфера бавно бе преминала в лек разговор — предположих, че Джаспър използва определената си дарба, за да контролира ситуацията.
— Какъв е ловният ви радиус? — небрежно попита Лорън.
Карлайл игнорира предположението зад въпроса.
— Олимпийският район тук, и в някои случаи по брега на районите. Поддържаме постоянно местожителство наблизо. Има подобна постоянна колония като нашата нагоре към Денали.
Лорън се люлееше леко на пети.
— Постоянно? Как успявате? — Имаше искрено любопитство в гласът му.
— Защо не дойдете с нас в дома ни, където да поговорим удобно? — покани ги Карлайл. — Историята е доста дълга.
Джеймс и Виктория си размениха изненадани погледи при думата «дом», но Лорън контролираше изражението си по-добре.
— Това звучи доста интересно и добре посрещнато. — Усмивката му беше топла. — Ловуваме още от Онтарио и нямахме възможността да се почистим от известно време. — Очите му огледаха оценяващо външният вид на Карлайл.
— Моля, не се обиждайте, но ще оценим ако се въздържите от лова в тази зона. Не трябва да бием на очи, както сами разбирате — обясни Карлайл.
— Разбира се — кимна Лорън. — Определено няма да посягаме на вашата територия. И без това тъкмо ядохме извън Сиатъл — засмя се той. Тръпка мина по гръбнака ми.
— Ще ви покажем пътя, ако искате да тичате с нас — Емет и Алис, вие можете да отидете с Едуард и Бела, за да вземете джипа — небрежно добави той.
Три неща изглежда се случиха едновременно, докато Карлайл говореше. Косата ми се разроши от лекият бриз, Едуард замръзна на място, и вторият мъж, Джеймс, внезапно изви глава, като ме изследваше, ноздрите му пламтящи.
Бързо сковаване премина през всички, когато Джеймс направи крачка напред приведен. Едуард оголи зъбите си, привеждайки се в защита, предупредително ръмжене се изтръгна от гърлото му.
Нямаше нищо общо с игривите звуци, които бях чула от него тази сутрин — беше единственото, най-зловещо нещо, което някога бях чувала, и тръпки ме побиха от върха на главата ми до края на пръстите на краката ми.
— Какво е това? — възкликна Лорън в открита изненада. Нито Джеймс, нито Едуард бяха отпуснали агресивните си пози. Джеймс се наклони леко настрани, и Едуард помръдна в отговор.
— Тя е с нас — безцеремонното срязване на Карлайл беше отправено към Джеймс. Лорън очевидно улавяше мирисът ми по-слабо от Джеймс, но осъзнаването проясни лицето му.
— Взели сте си нещо за хапване? — попита той, изражението му недоверчиво, докато неволно пристъпи напред.
Едуард изръмжа дори още по-свирепо, по-сурово, устните му се извиваха високо над блестящите му, оголени зъби. Лорън отстъпи назад отново.
— Казах, че тя е с нас — поправи го Карлайл с твърд глас.
— Но тя е човек — възрази Лорън. Думите му изобщо не бяха агресивни, по-скоро слисани.
— Да. — Емет бе застанал ясно от другата страна на Карлайл, очите му бяха върху Джеймс. Джеймс бавно се изправи, но очите му не ме изпуснаха, ноздрите му все още разширени. Едуард остана напрегнат като лъв пред мен.
Когато Лорън заговори, тонът му беше успокояващ — опитващ се да погаси внезапната враждебност.
— Очевидно има много да учим един за друг.
— Действително е така. — Гласът на Карлайл все още бе хладен.
— Но ще приемем поканата ви. — Очите му се преместиха от мен към Карлайл. — И, разбира се, няма да нараним човешкото момиче. Няма да ловуваме във вашият район, както казах.
Джеймс изгледа невярващо и ядосано Лорън и си размени още един кратък поглед с Виктория, чиито очи все още обхождаха диво лицата.
Карлайл премери отвореното изражение на Лорън, преди да заговори.
— Ще ви покажем пътя. Джаспър, Розали, Есме? — повика той. Те се събраха, като блокираха гледката към мен. Алис веднага застана до мен, а Емет пристъпи бавно назад, очите му върху Джеймс, докато идваше към нас.