— Ще изчака.
Емет се усмихна.
— И аз мога да чакам.
— Ти не видя… ти не разбираш. Веднъж щом се посвети на един лов, той е непоклатим. Ще трябва да го убием.
Емет не изглеждаше разстроен от идеята.
— Ето ти една възможност.
— И женската. Тя е с него. Ако се превърне в битка, лидерът също ще ги подкрепи.
— Ние сме достатъчно.
— Ето ти друга възможност — каза тихо Алис.
Едуард се обърна разярен към нея, гласът му бе разгорещено ръмжене.
— Няма… друга… възможност!
Емет и аз го изгледахме шокирано, но Алис не изглеждаше изненадана. Мълчанието продължи цяла минута, докато Едуард и Алис се гледаха.
Аз го наруших.
— Някой иска ли да чуе моят план?
— Не — изръмжа Едуард. Алис го изгледа гневно, най-накрая провокирана.
— Слушай ме — помолих го аз. — Връщаш ме обратно.
— Не — прекъсна той.
Погледнах го гневно и продължих.
— Връщаш ме обратно. Казвам на баща си, че искам да се прибера у дома във Финикс. Опаковам си багажа. Чакаме, докато преследвачът гледа и след това бягаме. Той ще ни последва и ще остави Чарли намира. Чарли няма да прати ФБР при семейството ти. След което можеш да ме заведеш, на което проклето място си поискаш.
Те ме погледнаха, изумени.
— Идеята не е лоша всъщност. — Изненадата на Емет определено беше обидна.
— Може да проработи… а и не можем да оставим баща й без защита. Знаеш това — каза Алис.
Всички гледаха към Едуард.
— Прекалено е опасно… Не го искам никъде в радиус от сто километра около нея.
Емет беше крайно самоуверен.
— Едуард, той няма да премине през нас.
Алис се замисли за минута.
— Не го виждам да атакува. Ще се опита да почака, докато я оставим сама.
— Няма да му отнеме много време, докато осъзнае, че това няма да се случи.
— Заповядвам ти да ме заведеш обратно вкъщи. — Опитах се да звуча твърдо.
Едуард притисна пръсти към слепоочията си и затвори очи.
— Моля те — казах с много по-малък гласец.
Той не вдигна поглед. Когато заговори, гласът му звучеше изморен.
— Заминаваш тази вечер, без значение дали преследвачът ще те види или не. Казваш на Чарли, че не можеш да останеш и минута повече във Форкс. Кажи му каквото си поискаш. Опаковай първите неща, до които се докопаш и се качи в пикапа си. Не ме интересува какво ще ти каже. Имаш петнайсет минути. Чуваш ли ме? Петнайсет минути започват да текат веднага щом пристъпиш прага.
Джипът отново тръгна и се завъртя, като гумите му изскърцаха срещу асфалта. Стелката на спидометъра започва да се покачва рязко.
— Емет? — казах аз, като погледнах многозначително към ръцете си.
— О, извинявай. — Той ме пусна.
Няколко минути премиха в мълчание, като изключим шумът на двигателя. След което Едуард заговори отново.
— Ето какво правим. Когато стигнем къщата, ако преследвачът не е там, ще я изпратя до вратата. След което има петнайсет минути. — Той ме изгледа в огледалото за задно виждане. — Емет, ти поемаш външната част на къщата. Алис, ти вземаш пикапа. Аз ще съм вътре с нея. След като излезе, вие двамата можете да закарате джипа вкъщи и да кажете на Карлайл.
— Няма начин — намеси се Емет. — Аз съм с теб.
— Помисли малко, Емет. Не знаем колко време ще ме няма.
— Докато знаем колко време ще продължи това, аз съм с теб.
Едуард въздъхна.
— Ако преследвачът е там — продължи той мрачно, — продължаваме да караме.
— Ще стигнем преди него — каза уверено Алис.
Едуард изглежда прие това. Какъвто и да му беше проблема с Алис, не се съмняваше в нея сега.
— Какво ще правим с джипа? — попита тя.
В гласът му имаше строга нотка.
— Ти ще го закараш вкъщи.
— Не, няма — каза тя спокойно.
Неразбираемият поток от ругатни започна наново.
— Няма да се поберем всички в пикапа ми — прошепнах аз.
Едуард сякаш не ме чу.
— Мисля, че трябва да ме оставиш да тръгна сама — казах дори още по-тихо.
Той чу това.
— Бела, моля те, нека го направим по моя начин, само този път — каза той през стиснати зъби.
— Слушай, Чарли не е малоумен — възразих аз. — Ако утре не си в града, той ще стане подозрителен.
— Това е без значение. Ще се погрижим той да е в безопасност и само това е важно.
— Ами този преследвач? Той видя начина, по който се държа тази вечер. Ще си помисли, че си с мен, където и да си.
Емет ме погледна, обидно изненадан отново.
— Едуард, послушай я — притисна той. — Мисля, че тя е права.
— Да, така е — съгласи се Алис.