Веднага отстъпих.
— На мен си ми изглеждат много мили. Просто забелязах, че си го държат за себе си. Пък и са много привлекателни — добавих аз, опитвайки се да прозвуча похвално.
— Трябва да видиш доктора — Чарли каза, смеейки се. — Добре, че е щастливо женен. На много от сестрите в болницата им е трудно да се концентрират върху работата си, когато той е наоколо.
Отново преминахме на тих режим, докато привършвахме с яденето. Той разчисти масата, докато аз започнах да мия чиниите. Той се върна към телевизора, и когато аз приключих с миенето — нямаше миялна машина — се качих горе с нежелание да поработя върху домашното си по математика. Можех да усетя зараждащата се традиция.
През нощта най-накрая беше тихо. Заспах бързо от изтощение.
Останалата част от седмицата не беше нищо особено. Свикнах с рутината в часовете ми. До петък вече можех да разпозная, ако не по име, то поне почти всички ученици в училището. По физическо хората от отбора ми се научиха да не ми подават топката и да се отдръпват бързо от мен, ако някой от другият отбор се опитваше да се възползва от слабостта ми. С щастие стоях настрани от пътя им.
Едуард Кълън не се върна на училище.
Всеки ден гледах нетърпеливо как останалите Кълън влизат в закусвалнята без него. След това можех да се успокоя и да се присъединя към обедният разговор. По-голямата част се въртеше около екскурзията до морският парк Ла Пуш след две седмици, която Майк организираше. Бях поканена, и се бях съгласила да отида, по-скоро от учтивост, отколкото от желание. Плажовете би трябвало да са горещи и сухи.
До петък се чувствах напълно удобно в часовете по биология, без да се притеснявам повече, че Едуард ще се появи. Доколкото знаех, бе напуснал училище. Опитвах се да не мисля за него, но не можех да потисна напълно тревогата, че аз бях отговорна за продължителното му отсъстване, колкото и глупаво да изглеждаше.
Първият ми уикенд във Форкс премина без инциденти. Чарли, който не бе свикнал да прекарва времето си в обикновено празната му къща, работеше през по-голямата част от уикенда. Аз почистих къщата, наваксах с домашните, и написах на майка ми фалшиво жизнерадостен и-мейл. Посетих библиотеката през събота, но тя бе толкова оскъдно заредена, че дори не си взех карта — изглежда ще трябва да посетя Олимпия или Сиатъл в скоро време и да открия добра книжарница. Зачудих се разсеяно какъв ли е разхода на гориво на пикапа… и потреперах при мисълта.
Дъждът остана като тих ръмеж през уикенда, така че поне спах добре.
Хора ме поздравяваха на паркинга в понеделник сутрин. Не им знаех имената, но им се усмихвах и им махвах с ръка. Беше по-студено тази сутрин, но за щастие не валеше. В час по английски Майк зае обичайното си място до мен. Имахме бърз тест на «Брулени хълмове». Беше доста семпъл, много лесен.
Общо взето се чувствах много по-удобно, отколкото си мислех, че ще се чувствам до този момент. По-удобно отколкото изобщо очаквах, че ще бъда тук.
Когато излязохме от клас, въздухът беше пълен с въртящи се бели петънца. Можех да чуя как хората си викат оживено един на друг. Вятърът щипеше бузите и носа ми.
— Уау — каза Майк, — вали сняг!
Погледнах малките пухкави парченца, които се натрупваха около тротоара и се завихряха хаотично около лицето ми.
— Ъгх. — Сняг. Замина ми хубавият ден.
Той изглеждаше изненадан.
— Не харесваш ли снега?
— Не. Това означава, че е прекалено студено, за да вали. — Очевидно. — Освен това, би трябвало да пада на снежинки — нали знаеш, всяка една уникална и така нататък. А тези приличат на краищата на клечките за уши.
— Никога ли не си виждала сняг? — попита той недоверчиво.
— Разбира се, че съм! — Замълчах. — По телевизията.
Майк се засмя. И след това една голяма, кишава топка сняг го фрасна отзад по главата. И двамата се извърнахме да видим откъде е дошла. Подозирах Ерик, който се отдалечаваше с гръб от нас — в грешната посока за следващият си час. Майк очевидно имаше същото подозрение. Той се наведе и започна да събира купчинка бяла киша.
— Ще се видим на обяд, става ли? — казах, докато вървях. — Веднага щом хората започнат да мятат мокри неща, аз се прибирам вътре.
Той само кимна, очите му приковани върху отдалечаващата се фигура на Ерик.
През цялата сутрин всички бъбреха развълнувано за снега — очевидно това е първият снеговалеж за новата година. Държах си устата затворена. Разбира се, беше по-сухо от дъжда — поне докато не се разтопеше в чорапите ти.