— Нищо няма да ти се случи, Бела — каза той също толкова разгорещено.
— Просто следвай плана, става ли? Пази Чарли заради мен. Той няма да ме харесва много след това, и искам да мога да му се извиня по-късно.
— Влизай вътре, Бела. Трябва да побързаме. — Гласът му беше напрегнат.
— Още едно нещо. — Прошепнах страстно. — Не ме слушай изобщо какво ще ти кажа тази вечер! — Той се бе навел, така че всичко, което трябваше да направя, бе за се изправя на пръсти, за да целуна изненаданите му, замръзнали устни с колкото сила можех. След което се обърнах и ритнах вратата.
— Махай се, Едуард! — извиках му, като изтичах вътре и затръшнах вратата пред все още шокираното му лице.
— Бела? — Чарли бе обикалял всекидневната и вече бе на крака.
— Остави ме на мира! — креснах му аз през сълзи, които се стичаха неудържимо сега. Побягнах нагоре по стълбите към стаята ми, като затръшнах вратата и я заключих. Притичах към леглото си, като се метнах на пода, за да взема сака си. Бързо бръкнах изпод матрака, за да взема завързаният стар чорап, където държах тайните си спестявания.
Чарли чукаше на вратата ми.
— Бела, добре ли си? Какво става? — Гласът му беше изплашен.
— Отивам си вкъщи — извиках аз, като гласът ми се пречупи на идеалното място.
— Той посегна ли ти? — Гласът му клонеше към гняв вече.
— Не! — изпищях няколко октави по-високо. Обърнах се към скрина ми, и Едуард вече беше там, като тихо вадеше купища случайни дрехи, които той хвърляше към моята посока.
— Да не би да е скъсал с теб? — Чарли беше объркан.
— Не! — изкрещях, малко по-бездиханна, докато тиках всичко в чантата. Едуард хвърли още няколко неща от скрина към мен. Сакът беше доста пълен вече.
— Какво се случи, Бела? — Чарли извика през вратата, като удряше отново по нея.
— Аз скъсах с него! — извиках обратно, като дърпах ципа на сака. Способните ръце на Едуард избутаха моите и дръпнаха плавно ципа. Той сложи внимателно ремъка през рамото ми.
— Ще бъда в пикапа — тръгвай! — прошепна той и ме избута към вратата. Той изчезна през прозореца.
Отключих вратата и грубо избутах Чарли, като се борех с тежката си чанта, докато слизах надолу по стъпалата.
— Какво стана? — извика той. Той беше точно зад мен. — Мислех си, че го харесваш.
Той ме хвана за лакътя в кухнята. Въпреки че все още бе объркан, хватката му бе здрава.
Той ме завъртя, за да го погледна, и можех да разбера от лицето му, че той нямаше никакво намерение да ме пусне да си ида. Можех да се сетя само за един начин, за да се измъкна, и той включваше да го нараня толкова много, че вече се мразех само заради това, че го обмислях. Но нямах време, а и исках да го запазя в безопасност.
Изгледах баща си, с пресни сълзи в очите, породени от това, което се канех да направя.
— Харесвам го — и точно там е проблема. Не мога повече така! Не мога да се обвързвам повече с това място! Не искам да се окажа в капан в този тъп, скучен град като мама! Няма да направя същата тъпа грешка като нея. Мразя това място — не мога да остана и минута повече!
Той пусна ръката ми така, сякаш го бе ударил ток. Извърнах се от шокираното, наранено лице и се отправих към вратата.
— Белс, не можеш да тръгнеш сега. Вечер е — прошепна той иззад мен.
Не се обърнах.
— Ще спя в пикапа, ако се изморя.
— Почакай само още една седмица — помоли ме той, все още зашеметен. — Рене ще се е върнала дотогава.
Това напълно ме извади от релси.
— Какво?
Чарли продължи бързо, почти бърборещ от облекчение, докато се колебаех.
— Тя се обади, докато ти беше навън. Нещата не вървят така добре във Флорида, и ако не подпишат договора на Фил до края на седмицата, те ще се върнат в Аризона. Помощник треньора там им казал, че може да намерят място за него.
Поклатих глава, като се опитвах да пренаредя сега обърканите си мисли. Всяка минаваща секунда поставяше Чарли в по-голяма опасност.
— Имам ключ — промърморих аз, като завъртях дръжката. Той беше прекалено наблизо, на една ръка разстояние от мен, лицето му смаяно. Не можех да губя повече време в спорове с него. Щеше да се наложи да го нараня още повече.
— Просто ме пусни да си ида, Чарли. — Повторих последните думи на майка ми, както когато тя си е тръгвала през тази врата преди много, много години. Казах ги доколкото гневно можах, и отворих рязко вратата. — Не се получи, ясно? Наистина, наистина мразя Форкс!
Жестоките ми думи свършиха работата — Чарли замръзна на прага, поразен, докато аз избягах в нощта. Бях чудовищно изплашена от празният двор. Бягах диво към пикапа, като си представях тъмна сянка зад мен. Хвърлих чантата си в коритото и отворих вратата. Ключът ме чакаше в запалителя.