— Тя какво прави?
— Вероятно се опитва да улови следата. Обиколила е целият град през нощта. Розали я проследила към летището, всички пътища около града, училището… тя търси, Бела, но няма какво да открие.
— И ти си сигурен, че Чарли е в безопасност?
— Да, Есме не го изпуска от погледа си. А и ние скоро ще сме там. Ако преследвачът се появи някъде на близо до Форкс, ще го хванем.
— Липсваш ми — прошепнах аз.
— Знам, Бела. Повярвай ми, знам. Сякаш си взела едната ми половина със себе си.
— Ела и си я вземи тогава — предизвиках го аз.
— Скоро, колкото мога по-скоро. Но първо ще се погрижа да си в безопасност. — Гласът му беше твърд.
— Обичам те — напомних му аз.
— Можеш ли да повярваш, въпреки всичко, в което те забърках, че и аз те обичам?
— Да, всъщност мога.
— Ще дойда за теб скоро.
— Ще те чакам.
Веднага щом телефона замря, облакът на отчаянието отново се появи над мен.
Обърнах се, за да дам телефона на Алис и я открих с Джаспър, наведени над масата, където Алис скицираше нещо върху хотелската хартия за писма. Наведох се над облегалката на канапето, като погледнах над рамото й.
Тя бе нарисувала стая — дълга, правоъгълна, с по-тънка, квадратна секция на върха. Дървените дъски, които съставяха пода се простираха по дължината на стаята. По стените имаше празнини, които означава огледалата. И след това, обвит около стените, висок до кръста, дълъг обръч. Обръчът, който Алис беше нарекла златен.
— Това е балетно студио — казах аз, внезапно разпознала познатите форми.
Те вдигнаха поглед към мен, изненадани.
— Знаеш ли тази стая? — гласът на Джаспър беше спокоен, но имаше нещо скрито, което не можех да определя. Алис се надвеси над творбата си, ръката й летеше през листа сега, формата на изход се оформяше на задната стена, уредбата и телевизора бяха на ниска маса в предният десен ъгъл.
— Прилича на мястото, където ходех на уроци по танци — когато бях на осем или девет. Беше оформена точно по същият начин. — Докоснах страницата, където квадратната секция бе издадена, като свиваше задната част на стаята. — Ето тук бяха тоалетните — вратите бяха от другата страна. Но уредбата беше тук — посочих левият ъгъл — беше по-стара и нямаше телевизор. Имаше прозорец в чакалнята — можеш да видиш стаята от тази перспектива, ако погледнеш през него.
Алис и Джаспър ме гледаха.
— Сигурна ли си, че е същата стая? — попита Джаспър, все още спокоен.
— Не, изобщо не — предполагам, че повечето студиа изглеждат по същия начин — огледалата, обръча. — Проследих с пръст обръча срещу огледалата. — Просто формата ми се стори позната. — Докоснах вратата, поставена точно на същото място, което си спомнях.
— Имаш ли някаква причина да отидеш там сега? — попита Алис, като наруши бляновете ми.
— Не, не съм била там от почти десет години. Бях ужасна танцьорка — винаги ме слагаха отзад на рециталите — признах аз.
— Значи няма начин да е свързано с теб? — попита напрегнато Алис.
— Не, дори не мисля, че същият човек го притежава. Сигурна съм, че е просто някакво балетно студио от някъде си.
— Къде се намираше студиото, в което ходеше? — попита небрежно Джаспър.
— Точно зад ъгъла на къщата на майка ми. Обикновено отивах пеша там след училище… — казах аз, като гласът ми замлъкна. Не пропуснах погледа, който си размениха.
— Тук във Финикс, значи? — Гласът му все още беше небрежен.
— Да — прошепнах аз. — На петдесет и осма улица.
Всички стояхме в мълчание, загледани в рисунката.
— Алис, телефонът безопасен ли е?
— Да — увери ме тя. — Номерът ще се проследи обратно към Вашингтон.
— Значи мога да го използвам, за да се обадя на мама.
— Мислех си, че тя е във Флорида.
— Така е… но тя ще се прибира у дома скоро, а не може да се върне в онази къща, докато… — Гласът ми потрепери. Мислех си за нещо, което Едуард бе казал, за онази червенокосата в къщата на Чарли, и в училището, където са досиетата ми.
— Как ще се свържеш с нея?
— Нямат постоянен телефон освен в къщата — тя би трябвало да си проверява редовно съобщенията.
— Джаспър? — попита Алис.
Той се замисли.
— Не мисля, че ще навреди по някакъв начин — просто се постарай да не казваш къде се намираш, разбира се.
Нетърпеливо се пресегнах за телефона и набрах познатият номер. Иззвъня четири пъти, след което чух веселият глас на майка ми да ми казва да оставя съобщение.