Замислих се върху това за момент.
— Има няколко пропуска в тази история. Например, няма счупени прозорци.
— Напротив — каза той. — Алис се позабавлява доста, докато изфабрикува доказателствата. Погрижихме се за всичко доста убедително — вероятно можеш да съдиш хотела, ако искаш. Няма за какво да се тревожиш — обеща той, като погали бузата ми с най-лекото докосване. — Единствената ти работа сега е да оздравееш.
Не бях чак толкова изгубена от болката или мъглата на медикаментите, че да не реагирам на докосването му. Бибипкането на монитора започна да подскача нестабилно — сега не беше единственият, който можеше да чуе сърцето ми да полудява.
— Това ще бъде доста смущаващо — промърморих на себе си.
Той се засмя и умозрителен поглед се появи в очите му.
— Хмм, чудя се…
Той се наведе бавно — бибипкащият шум се усили диво преди устните му дори да са ме докоснали. Но когато го направиха, макар и с най-лекият натиск, бибипкането спря.
Той се отдръпна назад рязко, разтревоженото му изражение премина в облекчение, когато мониторът обяви рестартирането на сърцето ми.
— Изглежда, че ще трябва да внимавам дори още повече с теб от обичайното. — Той се намръщи.
— Не бях свършила с целуването ти — оплаках се аз. — Не ме карай да дойда до там.
Той се ухили и се наведе, за да притисне устните си леко в моите. Мониторът подивя.
Но внезапно устните му се стегнаха. Той се отдръпна.
— Мисля, че чувам майка ти — каза той, като се ухили отново.
— Не ме оставяй — извиках аз, като ме заля неразумна вълна на паника. Не можех да го пусна — можеше да изчезне отново.
Той разчете ужасът в очите ми за една кратка секунда.
— Няма — обеща тържествено той и се усмихна. — Ще си подремна.
Той се премести на твърдият пластмасов стол, който беше от другата ми страна в края на леглото ми, като се облегна на него и затвори очите си. Беше напълно неподвижен.
— Не забравяй да дишаш — прошепнах саркастично. Той си пое дълбоко дъх, очите му все още затворени.
Можех да чуя майка си сега. Тя говореше с някой, навярно сестра, и звучеше уморена и разстроена. Исках да скоча от леглото и да изтичам при нея, за да я успокоя и да й обещая, че всичко е наред. Но не бях в никакво състояние за подскоци, затова я почаках нетърпеливо.
Вратата се отвори леко и тя надникна вътре.
— Мамо! — прошепнах аз, гласът ми изпълнен с любов и облекчение.
Тя повярва на заспалото състояние на Едуард върху стола и отиде на пръсти до леглото ми.
— Никога не те оставя, а? — промърмори си тя на себе си.
— Мамо, толкова се радвам да те видя!
Тя се наведе, за да ме прегърне нежно и почувствах топли сълзи да падат на бузите ми.
— Бела, бях толкова разстроена!
— Съжалявам, мамо. Но всичко е наред сега — успокоих я аз.
— Просто се радвам да видя очите ти отворени най-накрая. — Тя седна на ръба на леглото ми.
Внезапно осъзнах, че си нямах и на представа кой ден сме.
— Отколко време са затворени?
— Петък е, мила, беше се отнесла за доста дълго.
— Петък? — Бях шокирана. Опитах се да си спомня кой ден беше, когато… но не исках да мисля за това.
— Трябва да те задържат за известно време, миличка — имаш доста наранявания.
— Знам. — Можех да ги усетя.
— Късметлийка си, че доктор Кълън е бил там. Толкова мил мъж… и много млад, всъщност. И прилича по-скоро на модел, отколкото на доктор…
— Срещнала си Карлайл?
— И сестрата на Едуард, Алис. Тя е прекрасно момиче.
— Така е — съгласих се искрено.
Тя погледна през рамото си към Едуард, който още лежеше със затворени очи на стола.
— Не ми каза, че имаш такива добри приятели във Форкс.
Трепнах, и след това простенах.
— Какво боли? — настоя та разтревожено, като се обърна към мен. Очите на Едуард проблеснаха към мен.
— Добре съм — уверих ги. — Просто трябва да си сещам да не се движа. — Той се върна към измислената си дрямка.
Възползвах се от моментната разсеяност на майка ми, за да сменя темата преди да се е върнала към не-чак-толкова откровеното ми отношение.
— Къде е Фил? — попитах бързо.
— Флорида — о, Бела! Никога няма да познаеш! Тъкмо, когато щяхме да тръгваме, най-добрите новини!