— Фил е получил договора? — предположих аз.
— Да! Как позна! Ще играе за Сънс, можеш ли да повярваш?
— Това е страхотно, мамо — казах ентусиазирано аз, доколкото можах, въпреки че имах малка представа какво означава това.
— А Джаксънвил ще ти хареса толкова много — бъбреше тя, докато аз я гледах безучастно. — Бях малко разтревожена, когато Фил заговори за Ейкрън, с онзи сняг и така нататък, защото знаеш как мразя студа, но сега Джаксънвил! Винаги е слънчево, а влагата не е чак толкова лоша. Открих ме най-сладката къща, жълта, с бяла ограда, и веранда като по старите филми, и огромно дъбово дърво, и е само на няколко минути от океана, и ще имаш собствена баня…
— Чакай, мамо! — прекъснах я аз. Едуард все още беше със затворени очи, но изглеждаше прекалено напрегнат, за да мине за заспал. — За какво говориш? Няма да ходя във Флорида. Аз живея във Форкс.
— Но вече не ти се налага, глупаче — засмя се тя. — Фил ще има възможността да е наблизо много по-често… говорихме много по въпроса, и това, което ще направя е да си разделим игрите, половината време с теб, половината време с него.
— Мамо. — Поколебах се, като се чудех как най-тактично да й обясня. — Аз искам да остана във Форкс. Вече съм се установила в училище и имам няколко приятелки — тя погледна още един път към Едуард, когато и напомних за приятели, затова пробвах друга посока, — и Чарли има нужда от мен. Той е сам самичък там и изобщо не може да готви.
— Искаш да останеш във Форкс? — попита тя, объркана. Идеята беше немислима за нея. И очите и отново се отместиха към Едуард. — Защо?
— Казах ти — училището, Чарли — ауч! — Бях свила рамене. Не беше добра идея.
Ръцете й се размахаха безпомощно над мен, като търсеха безопасно място, което да потупат. Тя се задоволи с челото ми — само то не бе бинтовано.
— Бела, миличка, ти мразиш Форкс — напомни ми тя.
— Не е толкова лошо.
Тя се намръщи и отмести поглед между мен и Едуард, този път много преднамерено.
— Заради това момче? — прошепна тя.
Отворих уста, за да излъжа, но очите й изучаваха лицето ми и знаех, че щеше да познае.
— Той е част от това — признах аз. Нямаше нужда да й обяснявам голямата част. — Та, имаше ли възможност да поговориш с Едуард? — попитах аз.
— Да. — Тя се поколеба, като се загледа в напълно неподвижната му форма. — Исках да поговоря с теб за това.
— О-па.
— За какво по-точно? — попитах аз.
— Мисля, че това момче е влюбено в теб — обвини тя, като държеше гласът си нисък.
— И аз мисля така — доверих й аз.
— А какво изпитваш ти към него? — Тя слабо скриваше бурното любопитство в гласът си.
Въздъхнах, като погледнах встрани. Колкото и да обичах майка си, това не беше разговор, който исках да водя с нея.
— И аз съм доста луда по него. — Ето — това звучеше точно като нещо, което тийнейджърка с първото си гадже би казала.
— Е, той ми се струва мил, и, божичко, невероятно хубав е, но ти си толкова млада, Бела… — Гласът й беше несигурен — доколкото можех да си спомня, това беше първият път, откакто бях на осем, когато се опитваше да звучи като родителско тяло. Разпознах разумният, но твърд глас от разговорите, които бяхме водили за мъже.
— Знам това, мамо. Не се тревожи. Това е просто едно увлечение — успокоих я аз.
— Точно така — съгласи се тя, лесно задоволена.
След което въздъхна и погледна виновно през рамото си към големият кръгъл часовник на стената.
— Трябва да тръгваш ли?
Тя прехапа устни.
— Фил трябваше да се обади след малко… Не знаех, че ще се събудиш…
— Няма проблеми, мамо. — Опитах се да намаля облекчението в гласът си, за да не я нараня. — Няма да съм сама.
— Ще се върна скоро. И аз спах тук, да знаеш — обяви тя, горда от себе си.
— О, мамо, нямаше нужда да правиш това! Можеш да спиш вкъщи — изобщо няма да забележа. — Въртележката от обезболяващи в мозъкът ми правеше концентрирането ми трудно дори сега, макар че очевидно бях проспала няколко дни.
— Бях прекалено нервна — призна срамежливо тя. — Имало е криминални прояви в квартала и не исках да съм там сама.
— Криминални прояви? — попитах загрижено.
— Някой е разбил балетното студио зад ъгъла от нашата къща и го е изгорил до основи — нищо не е останало там! И са оставили открадната кола отпред. Спомняш ли си, когато ходеше на танци там, миличка?
— Спомням си — потреперах аз.
— Мога да остана, миличка, ако се нуждаеш от мен.
— Не, мамо, ще се оправя. Едуард ще бъде с мен.
Тя изглеждаше така, сякаш именно заради това искаше да остане.