— Именно — съгласи се той. — Но сигурно си имала друга теория… любопитен съм — за какво си мислеше, че те нагласям така?
Да, незабавно съжаление. Стиснах устни, колебаейки се.
— Не искам да ти казвам.
— Ти обеща — възрази той.
— Знам.
— Какъв е проблема?
Знаех си, че си мисли, че смущението ме задържа да отговоря.
— Мисля, че ще те ядоса… или натъжи.
Веждите му се свъсиха над очите му, като премисли това.
— И все пак искам да знам. Моля те?
Въздъхнах. Той чакаше.
— Ами… предположих, че е някакво… събитие. Но не мислех, че ще е някакво банално човешко нещо… като балът! — присмях се аз.
— Човешко? — попита равно той. Беше уловил ключовата дума.
Погледнах надолу към роклята си, като си играех със случайно парче шифон. Той чакаше в мълчание.
— Добре — признах припряно. — Всъщност се надявах, че може да си си променил мнението… че ще промениш мен, в края на краищата.
Дузина емоции преминаха през лицето му. Някои разпознах — гняв… болка… и изведнъж той се обузда и изражението му стана развеселено.
— Мислела си си, че това събитие изисква черна вратовръзка, така ли? — подразни ме той, като докосна ревера на сакото си.
Намръщих се, за да скрия смущението си.
— Не знам как стават тия неща. Поне на мен ми се струва по-разумно отколкото бала. — Той все още се хилеше. — Не е смешно — казах аз.
— Не, права си, не е — съгласи се той, като усмивката му изчезна. — Предпочитам да се отнеса към това като с шега, макар да вярвам, че си сериозна.
— Но аз съм сериозна.
Той въздъхна тежко.
— Знам. И наистина толкова желаеш това?
Болката се бе върнала в очите му. Прехапах устни и кимнах.
— Така готова това да бъде твоят край — прошепна той, почти на себе си, — това да бъде здрачът на твоя живот, въпреки че животът ти едва е започнал. Готова си да се откажеш от всичко.
— Това не е края, това е началото — възразих аз изпод дъха си.
— Не си заслужавам — каза той тъжно.
— Спомняш ли си, когато ми каза, че не се виждам ясно — попитах, като повдигнах вежди. — Очевидно страдаш от същата слепота.
— Знам какво съм.
Въздъхнах.
Но тъжното му настроение внезапно се промени. Той стисна устни, очите му проницателни. Той изучи лицето ми за един дълъг момент.
— Значи си готова сега? — попита той.
— Ъ — преглътнах. — Да?
Той се усмихна, като наклони главата си бавно, докато студените му устни не докоснаха кожата точно под ъгълчето на челюстта ми.
— Точно сега? — прошепна той, студеният му дъх беше срещу шията ми. Потреперах неволно.
— Да — прошепнах аз, така че да не позволя на гласът ми да се пречупи. Ако си мислеше, че блъфирам, щеше да остане разочарован. Вече бях взела това решение, и бях убедена. Нямаше значение, че тялото ми бе сковано като дъска, ръцете ми стиснати в юмруци, дишането ми накъсано…
Той се засмя мрачно и се отдръпна назад. Лицето му наистина беше разочаровано.
— Не може да си мислиш, че толкова лесно ще се предам — каза той със сурова нотка в подигравателният си тон.
— Едно момиче винаги може да си мечтае.
Той повдигна вежди.
— За това ли си мечтаеш? Да бъдеш чудовище?
— Не точно — казах аз, като се намръщих на изборът му на думи. Чудовище, наистина. — Най-вече си мечтая да бъда с теб завинаги.
Изражението му се промени, омекна и се натъжи от неуловимата болка в гласът ми.
— Бела. — Пръстите му леко проследиха формата на устните ми. — Ще остана с теб — това не е ли достатъчно?
Усмихнах се изпод допира му.
— Достатъчно засега.
Той се намръщи на упоритостта ми. Никой нямаше да се предаде тази вечер. Той издиша и звукът прозвуча практически като простенване.
Докоснах лицето му.
— Виж — казах аз, — обичам те повече от всичко останало на света взето заедно. Това не е ли достатъчно?
— Да, достатъчно е — отговори той усмихнато. — Достатъчно завинаги.
И се приведе напред, за да притисне студените си устни още един път към гърлото ми.
Благодарности
Огромно благодаря на:
Родителите ми, Стийв и Кенди, за цял живот от любов и подкрепа, С за това, че ми четяхте страхотни книги, когато бях малка, и за това, че още държахте ръката ми по време на нещата, които ме нервираха;
Съпругът ми, Панчо, и синовете ми, Гейб, Сет и Илай, за това, че споделяха с мен въображаемите ми приятели;
Приятелите ми от Writers House Женевиев Гейн-Хейуис, за това, че ми даде този първи шанс, и на агентката ми Джоди Риймър, за това че превърна най-невероятните мечти в реалност;