— Благодаря — казах ледено.
Очите му се присвиха.
— Няма за какво — отвърна той.
Изправих се бързо, отново му обърнах гръб и закрачих горделиво към салона без за поглеждам назад.
Физическото бе брутално. Бяхме преминали на баскетбол. Моят отбор така и не ми подаде топката, което беше добре, само дето падах много. Понякога даже повличах хора с мен. Днес бях дори по-зле от обикновено, защото главата ми беше пълна с Едуард. Опитах се да се концентрирам върху краката си, но той продължаваше да пропълзява в мислите ми точно тогава, когато най-се нуждаех от равновесието си.
Беше облекчение, както винаги, да изляза. Почти притичах към пикапа — имаше толкова много хора, които исках да избегна. Пикапът почти не бе пострадал от инцидента. Трябваше да сменим задните мигачи и може би да го пребоядисаме, за да тушираме общият ефект. Родителите на Тайлър им се наложи да продадат колата му за скрап.
Почти получих удар, когато завих зад ъгъла и видях висока, тъмна фигура да се обляга на пикапа ми. Тогава осъзнах, че е просто Ерик. Започнах да вървя отново.
— Здрасти, Ерик — обадих се аз.
— Здрасти, Бела.
— Какво става? — казах, докато отключвах вратата. Не бях обърнала внимание на стеснителната нотка в гласа му, затова следващите му думи ме хванаха неподготвена.
— Ъ, питах се… дали би отишла с мен на пролетните танци. — Гласът му изневери на последната дума.
— Мислех си, че дами канят — казах аз, прекалено стресната, за да бъда тактична.
— Ами, да — призна той засрамен.
Възвърнах самообладанието си и се опитах да му се усмихна топло.
— Благодаря ти за поканата, но ще ходя в Сиатъл този ден.
— Оу — каза той. — Е, може би следващият път.
— Разбира се — съгласих се аз, прехапвайки устна. Надявах се да не го е приел буквално.
Той се отправи обратно към училище. Чух тих смях.
Едуард минаваше пред пикапа ми, гледайки право напред, с плътно затворени устни. Отворих рязко вратата и скочих вътре, затръшвайки я шумно след мен. Форсирах оглушително двигателя и минах на задна, за да се включа в колоната. Едуард вече беше в колата си, няколко места по-надолу, намествайки се плавно пред мен. Той спря там, за да изчака семейството си — можех да видя останалите четирима да вървят насам, но все още покрай закусвалнята. Обмислих възможността да отнеса задницата на лъскавото му волво, но имаше прекалено много свидетели. Погледнах в огледалото си за задно виждане. Започваше да се формира колона. Точно зад мен Тайлър Кроули се намираше в новопридобитата си използвана нисан сентра, махайки в моя посока. Бях прекалено раздразнена, за да му обърна внимание.
Докато стоях там, гледайки навсякъде освен към колата пред мен, чух почукване на стъклото ми. Погледнах — беше Тайлър. Хвърлих поглед към огледалото за задно виждане объркана. Колата му все още беше запалена, лявата врата отворена. Наведох се, за да отворя прозореца. Беше заклещен. Свалих го наполовина, след което се отказах.
— Извинявай, Тайлър, заклещена съм зад Кълън. — Бях ядосана — очевидно е, че задръстването не беше по моя вина.
— О, знам — просто исках да те попитам нещо, докато си тук — ухили се той.
Това не се случваше.
— Ще ме поканиш ли на пролетните танци? — продължи той.
— Няма да съм в града, Тайлър. — Гласът ми беше малко остър. Опитвах се да си напомня, че не е негова вината, че Майк и Ерик вече бяха изразходили търпението ми за днес.
— Да, Майк спомена нещо — призна той.
— Тогава защо…
Той сви рамене.
— Надявах се, че това е начина ти да ги разкараш тактично.
Добре, беше напълно негова вината.
— Съжалявам, Тайлър — казах, опитвайки се да скрия раздразнението си, — но аз наистина ще съм извън града.
— Е, няма проблеми. Можем да отидем заедно на бала.
И преди да мога да отвърна нещо, той се върна към колата си. Можех да усетя шока по лицето си. Погледнах напред, за да видя Алис, Розали, Емет и Джаспър да се качват във волвото. В огледалото за задно виждане, Едуард бе приковал погледа си върху мен. Той без съмнение се тресеше от смях, сякаш бе чул всяка дума, която Тайлър бе казал. Кракът ми трепна върху педала за газта… един малък удар нямаше да ги нарани, само щеше да ожули лъскавата сребърна боя. Форсирах двигателя.
Но те се бяха качили и Едуард изфуча право напред. Карах бавно и внимателно към къщи, мърморейки си през целият път.
Когато се прибрах, реших да направя пиле енчилада за вечеря. Беше дълъг процес и щеше да ме държи заета. Докато пържех лука и чилито, телефона звънна. Почти се страхувах да вдигна, но можеше да бъде Чарли или майка ми.