Спиращата дъха крива усмивка отново се появи.
— Винаги казвам прекалено много, когато говоря с теб — това е един от проблемите.
— Не се тревожи — не разбирам нищо от казаното — казах иронично.
— Именно на това разчитам.
— Та, на чист английски, сега приятели ли сме?
— Приятели… — размишляваше той, несигурен.
— Или не — промърморих аз.
Той се ухили.
— Е, можем да опитаме, предполагам. Но те предупреждавам, че не съм подходящ приятел за теб.
Зад усмивката му предупреждението беше истинско.
— Често казваш това — изтъкнах аз, опитвайки се да игнорирам внезапното треперене в стомаха ми и да поддържам гласът си равен.
— Да, защото не ме слушаш. Все още очаквам да го повярваш. Ако си умна, ще ме избягваш.
— Мисля, че вече изяснихме мнението ти относно интелекта ми. — Очите ми се присвиха. Той се усмихна извинително.
— Та значи, докато се държа… не особено умно, ще се опитаме да бъдем приятели? — Борех се да обобщя объркващата размяна.
— Звучи добре.
Погледнах към ръцете си, които се бяха обвили около лимонадената бутилка, не особено сигурна какво да правя сега.
— За какво си мислиш? — полюбопитства той.
Погледнах го в дълбоките му златисти очи, обърках се, и както обикновено, изтърсих истината.
— Опитвам се да разбера какво си.
Челюстта му се стегна, но запази усмивката на лицето си с известно усилие.
— Някакъв късмет дотук? — попитай той с безцеремонен тон.
— Никакъв — признах аз.
Той се изсмя тихо.
— Какви са ти теориите?
Изчервих се. През изминалият месец се колебаех между Брус Уейн и Питър Паркър. Нямаше начин да му изтърся това.
— Няма ли да ми кажеш? — попита той, накланяйки глава на една страна с шокиращо съблазнителна усмивка.
Поклатих глава.
— Прекалено е смущаващо.
— Това е много разочароващо, знаеш ли — оплака се той.
— Не — побързах да го поправя с присвити очи. — Не мога да си представя защо би било разочароващо — само защото някой ти отказва, да ти каже за какво си мислят, особено след като правят загадъчни малки забележки, специално създадени да те държат буден през нощта и да се чудиш какво биха могли да означават… изобщо не разбирам защо това би било разочароващо?
Той направи гримаса.
— Или още по-добре — продължих аз, сдържаното раздразнение пуснато на свобода сега, — да речем, че същият човек е направил редица откачени неща — от това да спаси живота ти при невъзможни обстоятелства единият ден, а на другият ден да се държи с теб като с прокажен, и никога не ти е обяснил нещата, дори и след като ти е обещал. Това също би било много неразочароващо.
— Бързо се палиш, а?
— Не харесвам двойствените стандарти.
Гледахме се един друг, без да се усмихваме.
Той погледна над рамото ми и внезапно се изкиска.
— Какво?
— Гаджето ти си мисли, че се държа неприятно с теб — спори със себе си дали да дойде и да ни разтърве. — Той отново се изкиска.
— Не знам за кого говориш — казах смразяващо. — Но съм убедена, че така или иначе грешиш.
— Напротив. Казах ти, повечето хора са лесни за разчитане.
— Освен мен, разбира се.
— Да. Освен теб. — Настроението му внезапно се смени — очите му станаха търсещи. — Чудя се защо е така.
Трябваше да отместя глава от настоятелният му поглед. Концентрирах се върху развинтването на капачката на лимонадата ми. Отпих голяма глътка, като гледах към масата, без да я виждам.
— Не си ли гладна? — попита разсеяно той.
— Не. — Нямах намерение да му казвам, че стомахът ми вече бе пълен — с пеперуди. — Ами ти? — погледнах към празната маса пред него.
— Не, не съм гладен. — Не успях да разбера изражението му — сякаш се наслаждаваше на някаква собствена шега.
— Ще ми направиш ли една услуга? — попитах го след секунда колебание.
Той стана внезапно предпазлив.
— Зависи от услугата.
— Не е много — уверих го аз.
Той чакаше нащрек, но любопитен.
— Просто се чудех… дали е възможно да ме предупредиш следващият път преди отново да решиш да ме игнорираш за мое собствено добро. За да съм подготвена. — Разглеждах лимонадата, докато говорех, проследявайки отвора й с кутрето си.
— Звучи редно. — Той стискаше устни, за да не се разсмее, когато погледнах нагоре.
— Благодаря.
— Тогава може ли един отговор в замяна? — настоя той.
— Един.
— Кажи ми една теория.
О-па.
— Не това.
— Ти не уточни, просто ми обеща един отговор — напомни ми той.