Той спусна автоматичните прозорци и се наведе през седалката.
— Влизай вътре, Бела.
Не му отговорих. Пресмятах наум какви са шансовете ми да стигна до пикапа преди да ме хване. Трябваше да призная, че не бяха много добри.
— Просто ще те довлека отново дотук — заплаши той, досещайки се за плана ми.
Опитах се да запазя достойнството си, докато се качвах в колата. Не успявах кой знае колко — изглеждах като мокра кокошка и ботушите ми жвакаха.
— Това е напълно ненужно — казах твърдо.
Той не отговори. Заигра се с таблото, включвайки парното и намалявайки музиката. Докато излизаше от паркинга, се бях приготвила да му връча пълното си мълчаливо отношение — лицето ми заело нацупена поза — но тогава разпознах звучащата музика, и любопитството надви намеренията ми.
— Clair de Lune? — попитах изненадана аз.
— Познаваш творбите на Дебюси? — Той също звучеше изненадан.
— Не много — признах аз. — Майка ми пуска доста класическа музика в къщата — разпознавам само любимите си.
— И на мен също ми е любима. — Той отново се загледа в дъжда, изгубен в мисли.
Заслушах се в музиката, релаксираща срещу сивата кожена седалка. Беше невъзможно да не се отзова на познатата, успокояваща мелодия. Дъждът размазваше всичко навън в сиви и зелени петна. Започнах за осъзнавам, че се движим доста бързо — колата обаче беше толкова стабилна, толкова равна, че не усещах скоростта. Само профучаващият град я издаваше.
— Какво представлява майка ти? — попита ме той внезапно.
Погледнах към него, за да видя изучаващият поглед на любопитните му очи.
— Прилича доста на мен, само че е по-хубава — казах аз. Той повдигна вежди. — Имам прекалено много от Чарли в себе си. Тя е по-общителна от мен, по-смела. Тя е безотговорна и леко ексцентрична, и е непредсказуема готвачка. Тя е най-добрата ми приятелка. — Спрях. Чувствах се депресирана като говорех за нея.
— На колко си години, Бела? — Гласът му звучеше разочарован поради някаква причина, която не можех да си представя. Той бе спрял колата и осъзнах, че вече бяхме стигнали до Чарли. Дъждът беше толкова силен, че едва виждах къщата. Все едно колата бе потопена в река.
— На седемнайсет — отговорих аз, леко объркана.
— Не приличаш на седемнайсет.
Тонът му беше укорителен — накара ме да се засмея.
— Какво? — попитай той, отново любопитен.
— Майка ми винаги казва, че съм се родила на 35 и че с всяка година все повече навлизам в критическата. — Засмях се, след което въздъхнах. — Е, все някой трябва да е възрастният. — Замълчах за секунда. — Ти също не приличаш на ученик — отбелязах аз.
Той направи някаква физиономия и промени темата.
— Та защо майка ти се омъжи за Фил?
Бих изненадана, че си спомня името — бях го споменала само веднъж, при това преди около два месеца. Отне ми секунда, докато отговоря.
— Майка ми… тя е доста млада за възрастта си. Мисля, че Фил я кара да се чувства още по-млада. При всяко положение, тя е луда по него — поклатих глава. Законите на привличането бяха мистерия за мен.
— Ти одобряваш ли? — попита той.
— Има ли значение? — отвърнах. — Искам тя да е щастлива… а тя иска него.
— Това е много щедро… Чудя се… — замисли се той.
— Какво?
— Дали би ти върнала жеста, как мислиш? Без значение кого избереш? — Той беше внезапно напрегнат, очите му търсещи моите.
— Аз-аз, струва ми се — заекнах. — Но тя е родителят все пак. Малко по-различно е.
— Никой прекалено страшен тогава — подразни ме той.
Ухилих се в отговор.
— Какво имаш предвид под страшен? Множество пиърсинги по лицето и голям брой татуировки?
— Това е едното определение, предполагам.
— Какво е твоето?
Но той избегна въпроса ми, като зададе друг.
— Мислиш ли, че аз мога да съм страшен? — Той повдигна една вежда, и леката диря от усмивка осветли лицето му.
Замислих се за момент, чудейки се дали да му кажа истината или да излъжа. Реших да пробвам с истината.
— Хмм… мисля, че би могъл, ако искаш.
— Сега уплашена ли си от мен? — Усмивката му изчезна, и ангелското му лице внезапно бе сериозно.
— Не. — Но отговорих прекалено бързо.
Усмивката му се върна.
— Та сега ще ми разкажеш ли ти за твоето семейство? — опитах се да го разсея. — Сигурно е много по-интересна история от моята.
Той беше незабавно предпазлив.
— Какво искаш да знаеш?
— Кълън са те осиновили? — проверих аз.
— Да.
Поколебах се за момент.