Той ме погледна така, сякаш пропусках нещо много очевидно.
— Мечки? — ахнах аз, а той се усмихна самодоволно. — Нали знаеш, че не им е сезона сега на мечките — добавих строго, като се опитвах да скрия шока си.
— Ако си чела внимателно, законите покриват само ловуването с оръжия — информира ме той.
Той гледаше развеселено лицето ми, докато бавно осмислих думите му.
— Мечки? — повторих със затруднение.
— Гризлито е любимото на Емет. — Гласът му беше безцеремонен, но очите му гледаха за реакцията ми. Опитах се да се съвзема.
— Хмм — казах аз, докато отхапах още едно парче пица като извинение да погледна надолу. Дъвчех бавно, след което отпих голяма глътка кола, преди да вдигна поглед.
— Та — казах след момент, като накрая срещнах нетърпеливият му поглед. — На теб кое ти е любимо?
Той повдигна вежда и ъгълчетата на устата му се обърнаха надолу неодобрително.
— Планински лъв.
— Ахаа — казах учтиво аз с незаинтересован тон, докато се оглеждах отново за колата си.
— Разбира се — каза той, тонът му имитираше моя, — трябва да внимаваме да не повлияем на околната среда с безразсъдно ловуване. Опитваме да се фокусираме върху райони със свръхнаселеност на хищници — като се отдалечаваме доколкото е нужно. Винаги има достатъчно елени и лосове тук, които ни вършат работа, но къде му е забавното на това? — Той се усмихна в опит да ме подразни.
— Къде наистина — измърморих аз след още една хапка пица.
— Ранната пролет е любимият сезон за ловене на мечки на Емет — тъкмо излизат от хибернация, затова са по-раздразнителни. — Той се усмихна, сякаш се сети някаква шега.
— Няма нищо по-забавно от една раздразнителна мечка гризли — съгласих се аз, кимайки.
Той се изкикоти, поклащайки глава.
— Кажи ми какво си мислиш наистина, моля те.
— Опитвам се да си го представя… но не мога — признах аз. — Как ще заловите мечка без оръжия?
— О, ние си имаме оръжия. — Зъбите му проблеснаха за кратко в заплашителна усмивка. Потиснах едно разтреперване, което да ме издаде. — Просто не от типа, който вземат под внимание, докато пишат ловните закони. Ако си виждала по телевизията как напада една мечка, би трябвало да успееш да си представиш как ловува Емет.
Не можех да спра следващият трепет, който пропълзя по гърба ми. Надникнах към другият край на закусвалнята към Емет, признателна че не гледа насам. Огромните мускули, които обвиваха ръцете и тялото му сега изглеждаха дори още повече заплашителни.
Едуард проследи погледа ми и се изсмя. Погледнах го, обезсилена.
— И ти ли си като мечка? — попитах с нисък глас.
— По-скоро като лъв, или поне така ми казват — каза леко той. — Може би предпочитанията ни са показателни.
Опитах се да се усмихна.
— Може би — повторих аз. Но умът ми бе изпълнен с противоречиви образи, които не можех да слея в един. — Може ли да видя и това някой път?
— Категорично не! — Лицето му стана по-бяло и от обичайното, а очите му бяха внезапно яростни. Облегнах се назад изумена и — въпреки че никога не бих му го признала — изплашена от реакцията му. Той също се облегна назад, като кръстоса ръце пред гърдите си.
— Прекалено ли е страшно за мен? — попитах аз, когато възвърнах контрол над гласа си.
— Ако там беше въпросът, щях да те заведа още тази вечер — каза той с остър глас. — Нуждаеш се от здравословна доза страх. Нищо не би било толкова изгодно за теб.
— Тогава защо? — притиснах аз, като се опитвах да не обръщам внимание на гневното му изражение.
Той ме изгледа за една дълга минута.
— По-късно — каза той накрая. С едно малко движение се бе изправил. — Ще закъснеем.
Огледах се наоколо, стресната да видя, че бе прав и че закусвалнята бе почти празна. Докато бях с него мястото и времето бяха толкова непонятни, че изгубих представа и за двете. Скочих на крака, като сграбчих чантата си от облегалката на стола.
— До по-късно тогава — съгласих се аз. Нямаше да забравя.
11. Усложнения
Всички ни наблюдаваха, когато пристигнахме заедно на лабораторната ни маса. Забелязах, че вече не накланя стола си, за да седне възможно най-далеч доколкото му позволяваше масата от мен. Вместо това седеше доста близо о мен, ръцете ни почти се докосваха.
Господин Бенър влезе в стаята тогава — какво страхотно чувство за време имаше този мъж — и извади висока метална рамка на колела, която съдържаше тежки на вид, антични телевизор и видео. Ден за филми — оживлението на класа бе почти осезаемо в атмосферата.