Разбутах остатъците от корнфлейкса ми около краищата на купата, като прехапах устни.
— Ще кажеш ли на Чарли, че съм ти гадже или не? — настоя той.
— Такъв ли си ти? — Потиснах вътрешното си присвиване при мисълта за Едуард и Чарли и думата «гадже» в една и съща стая, по едно и също време.
— Ще призная, че това е доста обширна интерпретация на думата.
— А аз бях останала с впечатлението, че си нещо повече, всъщност — признах аз, докато гледах масата.
— Е, не знам дали трябва да му даваме всичките кървави подробности. — Той протегна ръка през масата, за да повдигне брадичката ми със студен, нежен пръст. — Но ни трябва някакво обяснение защо се навъртам толкова много тук. Не искам шефа на полицията да ми даде ограничителна заповед.
— Ще бъдеш ли? — попитах, внезапно нетърпелива. — Ще бъдеш ли тук?
— Докато ме искаш — увери ме той.
— Винаги ще те искам — предупредих го аз. — Завинаги.
Той заобиколи бавно масата и, спирайки се на няколко крачки, той протегна пръстите си, за да докосне бузата ми. Изражението му бе непроницаемо.
— Това натъжава ли те? — попитах аз.
Той не отговори. Взираше се в очите ми неопределимо дълго време.
— Приключи ли? — попита накрая той.
Скочих на крака.
— Да.
— Отиди да се облечеш — ще те чакам тук.
Беше трудно да реша какво да облека. Съмнявах се, че има някаква книга по етикет, която да обясни как да се облечеш, когато вампирът на мечтите ти те заведе у тях да се запознаеш с вампирското му семейство. Беше облекчение да мога да си помисля думата. Знаех, че я избягвам умишлено.
Накрая се озовах в единствената си пола — дълга в цвят каки, и все пак небрежна. Сложих си тъмно синята блуза, която той веднъж беше похвалил. Бърз поглед в огледалото ми каза, че косата ми е напълно невъзможна, затова я издърпах назад в опашка.
— Добре. — Заподскачах надолу по стъпалата. — Изглеждам прилично.
Той чакаше в края на стъпалата, по-близо отколкото очаквах, и се сблъсках в него. Той ме задържа на място, като ме държеше на внимателно разстояние за няколко секунди преди внезапно да ме придърпа по-близо.
— Отново грешиш — прошепна той в ухото ми. — Изглеждаш напълно неприлично — никой не би трябвало да е толкова съблазнителен, чак не е честно.
— Как така съблазнителна? — попитах аз. — Мога да се преоблека…
Той въздъхна, поклащайки глава.
— Такова си глупаче. — Той притисна студените си устни деликатно към челото ми, и стаята се завъртя. Мирисът на дъхът му блокира способностите ми да мисля.
— Да ти обясня ли как ме изкушаваш? — попита той. Въпросът бе напълно риторичен. Пръстите му проследиха бавно гърбът ми надолу, дъхът му идваше накъсан срещу кожата ми. Ръцете ми бяха отпуснати върху гърдите му и отново се почувствах замаяна. Той наведе бавно глава и докосна със студените си устни моите за втори път, много предпазливо, разтваряйки ги леко.
И тогава припаднах.
— Бела? — Гласът му беше разтревожен, когато той ме улови и ме задържа изправена.
— Ти… ме… накара… да припадна — обвиних го замаяно.
— Какво ще те правя? — изстена той в гневът си. — Вчера те целувам и ти ме нападаш! Днес припадаш върху мен!
Засмях се слабо, като оставих ръцете му да ме поддържат, докато главата ми се въртеше.
— И после съм било добър във всичко — въздъхна той.
— Това е проблемът. — Все още бях замаяна. — Ти си много добър. Прекалено много добър.
— Лошо ли ти е? — попита той — и преди ме беше виждал такава.
— Не — това не беше изобщо същият тип припадане. Не знам какво се случи. — Поклатих съжалително глава. — Мисля, че забравих да дишам.
— Няма да те водя никъде в това състояние.
— Добре съм — настоях аз. — Семейството ти ще си помисли, че съм луда така или иначе, така че каква е разликата?
Той прецени изражението ми за момент.
— Много съм пристрастен към този цвят на кожата ти — изтърси той внезапно. Изчервих се от удоволствие и погледнах настрани.
— Виж, опитвам се усилено да не мисля за това, което ще направя, затова може ли да тръгваме вече? — попитах аз.
— И ти се тревожиш не защото се отправяш да се запознаеш с цяло домочадие вампири, а защото мислиш, че тези вампири няма да те одобрят, така ли?
— Точно така — отвърнах незабавно, като скрих изненадата си от небрежното му използване на думата.
Той поклати глава.
— Невероятна си.
Докато той караше пикапът ми през главната част на града, осъзнах, че си нямам и на представа къде живее той. Преминахме моста на река Калая, като пътят завиваше северно, къщите покрай нас се отдалечаваха повече една от друга, ставаха по-големи. И после бяхме преминали покрай всички къщи, като карахме през мъглявата гора. Опитвах се да реша дали да попитам или да бъда търпелива, когато той зави рязко по един неасфалтиран път. Беше немаркиран, почти невидим сред папратите. Гората се издигаше от двете ни страни, като оставяше пътя пред нас едва забележим до няколко метра, докато се извиваше, подобно на змия, около древните дървета.