И че когато започнат предсмъртните му гърчове, ще се нагъне цялата земя от страшното сътресение на почвата, и от рушенето на планините, и от буйството на моретата.
И тогава ще настъпи краят.
Такива са подробните обстоятелства на моя поход към древния град Калакмул и придобиването от мен на удивителния свитък, който аз пазя и до този ден, и заради описанието на който започнах аз настоящия отчет. За прочие неща — и за завръщането в Мани, и за разобличението от мен на замислите на отец Де Ланда, и за днешното местонахождение на Книгата аз вече разказах в Глава Първа на този отчет, и да го повтарям считам за излишно.
В непрестанното очакване на предречения ден,
И това е всичко?!
Тропическият смерч, който бушуваше в главата ми през цялото време, докато четях заключителната част от повествованието на Луис Каса дел Лагарто, изтръгна от ръцете ми последния лист, но аз още дълго седях, без да смея да помръдна, не вярвайки, че конкистадорът няма какво повече да каже.
И тогава чух как с изкусителни прещраквания се напасват в жлебовете разпокъсаните части на тази невероятна история и се превръщат в едно цяло.
Как случайното участие в експедицията на необичайния испански офицер, готов да повярва на езичниците, вместо да изгори селата им в прослава на Христа, се превръща в промисъл на боговете на маите.
Как придобива смисъл гонитбата през четири и половина столетия на някои сили за тайния свитък или поне за сведения за него и стремежът на други сили, не жалейки човешки животи, да възпрепятстват това.
Започна да ми се прояснява и моята собствена роля и се оказваше, че тя изобщо не е така жалка, както ми се струваше по-рано; доказателство за това беше мистичното обръщение към мен на хвърления в сенота Каса дел Лагарто. (Само след няколко минути аз получих още едно потвърждение на това.)
И още… Неочаквано ясно си спомних момчето, което ми говореше във вагона на метрото. Досега не се решавах да трактувам думите му, като не бях напълно сигурен, че те не са навети от моята есхатологическа параноя. Но сега, дочитайки разказа на конкистадора, аз моментално познах в тях последните речения на пророците на маите.
„… да бъде намерен. Ибо бедата световна е в това, че неговият Бог е болен, поради което и светът е болен. Обладан от треска е Господ, и творението Му от треска боледува. Умира бог и светът, що е Той създал, умира също. Но не е късно още…“
Което и да е било това момче и който и да е вложил тези думи в неговите уста, те по магически начин допълваха изповедта на Каса дел Лагарто, който се бе вслушал в заветите на жреца и избягва да тълкува предсказанието, като просто го съхранява за потомците.
Нима е можело да се направи още нещо? Та нали ми бе казано „Но не е късно още…“ и „… да бъде намерен“. Всемогъщи Ицамна, да бъде намерен кой? И как?!
Замислено прехвърляйки в ръце страниците на дневника, погледът ми се спря върху листа от тетрадка, който бе в намерената папка. Бележка? Струва ли си да чета чужди писма, когато само за един любопитен поглед на непредназначен за тебе текст може да платиш със сърцето си? Разбира се, че си струва!
Почеркът беше същият като на хартийката с адреса, която изпусна избягалият старец; познах и мастилото на писалката. Не можеше да има съмнение: пред бюрото „Акаб Цин“ се бях сблъскал лице в лице със самия поръчител на превода. Той не ме позна и няма нищо учудващо: дотогава не се бяхме срещали никога. Загадъчно бе за мен само решението му да занесе папката с последната глава в изоставената преводаческа кантора на „Арбат“… Отворих бележката.
„Не се притеснявайте за предишната глава, преведете по-добре тази. После ще върнете двете наведнъж. И моля Ви, побързайте! Остава съвсем малко време.
El Templo de la Memoria39
Въпрос с повишена трудност: къде в Москва се намира улица „Ицамна“?
Разсъждавайки разумно, в този град нямат място булеварди, площади и улици, наречени в чест на боговете на маите. Обаче бележката с адреса „ул. «Ицамна» 23“ беше в ръцете ми и мен там ме очакваха. От това доколко бързо ще успея да намеря тази улица, зависеше нещо много по-важно от моята собствена съдба.
Глупаво е да се смята, че на картите и в автомобилните атласи на Москва са означени всички съществуващи улички и сгради: тайни места тук има предостатъчно. Обаче надеждата да открия улицата с име на главния от боговете на маите не ме напускаше и аз продължавах да пълзя с лупата по огромната топографска карта на града.