Обрах с хапка хляб останалия по тигана кашкавалено-сметанов сос и я лапнах. Сега би било много правилно да си измия съдовете, но гледай ти злощастие — тръбата вече свиреше общ сбор, а да се бавя и да изоставам от отряда не можех по никой начин.
„Че след като изминаха три седмици, през които ние бяхме на път, нашият отряд измина не по-малко от тридесет лиги. И че последното селище на индианците, които видяхме, беше същото онова, където успяхме да разменим питките и брашното, и селото се наричаше Хочоб (Hochob), а след него ние отново навлязохме в селвата и пътят стана доста труден.
Че с продоволствието ставаше все по-лошо и войниците отново започнаха да роптаят. И че някои говореха, че водачите искат да ни закарат дълбоко в гората, където нашия отряд го чака засада и където конете няма да ни помогнат да победим в сражението срещу индианците. И че си спомниха изчезналите си другари, и някои започнаха да говорят, че са били изтребени в такава засада, а не са се върнали обратно в Мани; и че само аз, сеньор Васко де Агилар и брат Хоакин от всички испанци знаехме, че водачите не са ни предавали, а се е случило нещо друго, което не ни е дадено да проумеем, и в което има пръст Сатаната.
Че аз много размишлявах за това, което се случи, и търсех обяснение за него, и също така питах моя другар Васко де Агилар и брат Хоакин, как те могат да обяснят това. За това, че индианците в Юкатан и в другите части на тази земя принасят хора в жертва, като им разкъсват гърдите и изтръгват сърцето им, аз бях чувал още по-рано и самият аз бях видял в едно село, както съм виждал и жертвените камъни по върховете на някои храмове в град (Чичен Ица — Chichiniza), откъдето ми се случи да минавам с поръчение.
Обаче ако оставените с Херонимо Нунес де Балбоа са попаднали на засада, направена от индианците, тогава къде са изчезнали самите те, и защо ние намерихме само тялото на водача Гаспар Чу, но не и телата на войниците, и не конските трупове, и не изоставените каруци? Или войниците са били обзети от безумие и те, подобно на индианците, са принесли Гаспар Чу в жертва на техните идоли, след което са избягали и пороят е отмил следите им?
Че и в онзи ден, и в следващия, и в няколко други дни аз се молих съвместно с брат Хоакин за спасението на душите на (погиналите?) другари, и така, докато не се случиха нови събития, които ме накараха да забравя за тяхната съдба и за много други неща.
Че скоро и аз, и сеньор Васко де Агилар започнахме да губим търпение и попитахме Хуан Нани Коком и Ернан Гонсалес, дълго ли има още да вървим и защо се налага да вървим през селвата, и защо онзи град с храмовете, за който ми говори брат Диего де Ланда, е разположен в такъв пущинак и отдалечен от всички основни старинни градове, които, както е известно, се намират на североизток и северозапад от Мани.
Че Хуан Начи Коком отначало не искаше да говори, но после все пак ни разказа, че на юг, на няколко лиги от онова място, където останахме за почивка, започват забранените земи на маите и върху тях уж се намирали напуснатите градове с храмовете, които трябва да намерим. И че за индианеца даже само това е светотатство, че той стъпва на тези земи с нечестни помисли; ала че той, Хуан Начи Коком, е кръстен и вярва единствено в Иисус Христос и Пресветата Дева и не се бои от възмездие на индианските идоли; и че за това той е получил благословията на духовния си баща, настоятеля Диего де Ланда; и че той ще дойде с нас докрай, каквото и да се случи. И при това той трепереше, сякаш го тресеше треска, и плачеше като дете.“
Макар и да нямах засега добро издание за историята на маите, но превъзходният географски атлас, издаден от Академията на науките на СССР в средата на шейсетте, стоеше на пода във вестибюла. Огромен, очевидно обречен от създателите си на унизително за всяка една книга място на съхранение, той никога не би се побрал на нито една от видените от мен полици за книги и затова смирено събираше прах на паркета до стелажите. На височина страниците му достигаха метър и за да ги обръщаш, трябваше да положиш определено усилие. Всяка от тях съдържаше най-подробна релефна карта на определен регион; там беше и Юкатан.
Защо тази мисъл не ми беше дошла в главата по-рано? Сега можех да проследя пътя, по който се е движел испанският отряд. Макар и картите, които сега имах на разположение, да бяха съставяни столетия след описаната от автора експедиция, ландшафтът за това време едва ли се е променил кой знае колко. Естествено, че са били изсечени и засети с царевица и застроени със скотовъдни ферми хиляди хектара от селвата, но реките и планините трябва да са си останали по местата.