Че испанците също се сражаваха доблестно и убиха не по-малко от двайсет индианци, и неколцина взеха в плен, за да ги разпитат. И че пленниците не искаха да говорят и не разбираха въпросите, които им задаваха нашите водачи, а помежду си си шепнеха на тяхното си наречие, което нашите водачи не знаеха. И че не почнаха да отговарят въпреки мъченията, на които ние ги подложихме, и едного аз заклах лично, а още двама други ги съсякоха войниците.
И че Луис Карбальо, Франсиско Самарано и Франсиско Куро ние погребахме по християнски обичай, за което изкопахме гробове и над всеки сложихме кръст, изсечен от растящите наблизо дървета.
И че ранените от нашия отряд в последващите дни не се оправяха, и трудно понасяха пътя, и бълнуваха; и че брат Хоакин, прегледал раните им, каза, че те са поразени от отрова, с която индианците понякога намазват краищата на стрелите и копията си; и каза, ние да се молим за спасението им, тъй като без намесата на висшата сила всички те ще погинат.
И че всички през този ден се молиха за тяхното оздравяване, когато спряхме на бивак. Ала че молитвите ни не бяха чути и всичките четирима ранени умряха или в същата нощ, или в следващата, и преди да умрат, викаха така, сякаш самият дявол е дошъл да вземе душите им.
Че заради смъртта им паднаха духом някои от нашия отряд и отново заговориха за това, че поръчението, което трябва да изпълним, ще ни погуби. Ала че и аз, и Васко де Агилар, и брат Хоакин помнехме за това, колко важно е да го изпълним заради вярата и заради положението на испанците в Юкатан, и бяхме сигурни, че трябва да вървим по-нататък.
Че когато аз седях край огъня в един от дните, при мене дойде нашият водач Хуан Начи Коком и каза, че ние вече сме стъпили в онези земи, за които ми беше говорил по-рано, и че нападналите ни индианци охраняват входа към тях; и че не разбират юкатекски език, защото са дошли преди стотици години от други земи, далеч от север; и че за тях говорят, че били охраната на двореца на могъщите царе на град Майяпан (Mayapan) преди триста години, а след като царете били свалени и екзекутирани, градът паднал, а жителите му го напуснали, войните от север си намерили нови господари, на които са верни оттогава.
Че господарите им властват в забранените земи и до наши дни, даже десетилетия след идването на испанците, и че точното им име не го знаят, но охраняващите тези земи хора от севера ги наричат също така, както и по-рано — «к’анули», което означава «отбрани войни», тъй като по жестокост и храброст те нямат равни на себе си в цялата страна на маите.“
Кюмерлинг, разбира се, за никакви забранени земи и охраняващи тайните им древни войни, дори не е и подозирал. Но точно пък по този въпрос аз по-скоро вярвах на него, отколкото на Хуан Начи Коком. Беше ми съвсем ясно, че двамата водачи са се сговорили да погубят испанците. Нападението на индианците, пък били те „к’анули“ или някакви други, беше вторият капан, сложен по пътя на експедицията на конкистадорите. Само че в нощната битка те бяха загубили деветима души; отрядът се топеше пред очите им, той сега би трябвало да наброява малко над двайсет души, а целта на пътешествието, изглежда, така и не бе станала по-близка.
Повече от всичко ме учудваше това, че въпреки тежките загуби нито на командира, нито на Васко де Агилар, нито на придружаващия ги францискански монах не им идваше и наум да прекъснат похода и да се върнат в Мани — макар и с празни ръце, но поне запазили живи останалите хора. Поне заради това, за да вземат подкрепления и отново да комплектуват оределия отряд.
Щеше ли един закален в битки, опитен командир сляпо да рискува своите войници просто заради изпълняването на някаква неясна заповед, чийто смисъл той дори не разбира докрай? С какво се обяснява тяхната непреклонна решимост?
Да кажем, че цялата троица е била фанатично предана на църквата и лично на брат Де Ланда, който е бил за тях неоспорим авторитет. Може би конкистадорите са му били с нещо лично задължени, или просто дотолкова са вярвали на бъдещия епископ, че дори не са се решавали да се усъмнят в правотата му. Какво толкова е могъл да направи за тях? Да е бил кръстник на децата им? Да им е спасил живота? Просто да е притежавал свръхчовешки дар да убеждава? А може би хитроумният настоятел е нахлузил на смелите авантюристи тъничките, но здрави юзди на шантажа?