И вече изобщо пък не е ясно как може този хипотетичен колекционер безжалостно да разчлени такъв екземпляр. Дали не преувеличавах неговата ценност? Или притежателят на книгата се е сдобил с нея в този й вид? А може би просто не е искал тя да се озове в ръцете на прекалено любопитен читател?
Чаят най-сетне се запари; прецедих го през цедка в любимата си керамична чаша, направена във формата на гърненце (така изстива по-бавно), сложих я върху чинийка и бързо се върнах в стаята, където под приличащата светлина на настолната лампа се поклащаше в скърцащото кожено седло така и не представилият ми се благороден сеньор, който очакваше с достойнство да свърша заниманието си и отново се присъединя към него, за да доизслушам разказа му.
„Че по пътя нататък, на югозапад отрядът ни срещаше все по-големи трудности; и макар че продоволствието ни засега стигаше за всички, войниците започнаха да роптаят. И че разпитвайки един от недоволните, аз узнах, че мнозина вече са разбрали за целта на похода ни и бяха недоволни от нея. И че и аз, и сеньор Васко де Агилар, и сеньор Херонимо Нунес де Балбоа бяхме учудени, тъй като всички изпратени с нас войници по-рано изпълняваха и по-сериозни поръчения; сред тях бяха и онези, с които лично аз изгорих няколко метежни села.
Че разпитаният от нас войник не криеше нищо и призна, че причината на неговото недоволство и на неговите другари е в пръснатите от някого слухове, че всеки от нас ще бъде прокълнат от индианските богове, ако ние сложим ръка върху техните свещени книги. И че макар аз и да подозирах кой нашепва тези слухове, реших засега да не наказвам тези хора, да не наказвам и роптаещите войници; и че пуснах разпитвания човек. И че брат Хоакин само му каза, че не бива да се страхува от дървените и каменните идоли, а по-добре да помни за гнева Господен, страшен за всички, дето са го забравили, който остава във всички времена истинският, и че Пресветата Дева ще ни защити от дяволските коварни кроежи, ако Сатаната чрез индианските божества посмее да посегне на християните.
Че когато този войник, засрамен, си отиде, брат Хоакин настояваше да го набият за наказание, а пусналите тези богохулни клевети да бъдат намерени и обесени. Ала че аз, както и сеньорите Де Агилар и Нунес де Балбоа не се съгласихме с него, тъй като се опасявахме от бунт и не желаехме да губим водач, след като бяхме навлезли толкова дълбоко в гората. И че вместо това привечер аз викнах при себе си мелеза Ернан Гонсалес и му казах, че той и другите водачи трябва да престанат да говорят, че нас ни очакват зли козни от индианските богове и че и на него, и на Гаспар Чу, и на Хуан Начи Коком като покръстени християни не подобава да вярват в такова нещо, и го заплаших с клада. И че той ме увери, че той самият никога не е вярвал в боговете на маите и не се е боял от тях, а винаги е оставал верен на Господа наш Иисус Христос и на Пресветата Богородица, но като си тръгна от мене, се обърна и шепнешком ми каза, че аз сам не зная какво върша.
Че на следващия ден злословията престанаха, ала на тяхно място дойде нова напаст. Че широкият път, по който се движеше нашият отряд, започна да се стеснява, докато не стана обикновена пътека, по която може да мине един кон с ездач, но каруца не можеше да мине. И че след като се съвещавахме, решихме отначало да сечем храстите и дърветата от двете страни на пътеката, за да могат запрегнатите с коне каруци все пак да преминат напред, но за това губехме прекалено много време, и даже когато сечаха и войниците заедно с индианците, не можахме да се придвижим повече, отколкото на половин лига до залез-слънце.