Выбрать главу

Стоеше мълчаливо, облегнал ръка на лавицата на богато инкрустирания със седеф сирийски скрин.

— Много се радвам, че успяхте да дойдете — каза с равен глас. Посочи един раиран диван срещу себе си.

— Моля, седнете.

Сър Обри и аз се сплескахме един до друг, като двойка засрамени седмокласници преди първия си танц. Тод зае позиция точно зад мен. Присъствието му накара четината на врата ми да настръхне. Станах.

— Ако нямате нищо против — казах, — бих предпочел да стоя прав.

Брукфийлд ме погледна с пронизващите си зелени очи.

— Нямам нищо против.

Настъпи тишина. Чувах тракането на будилник някъде в къщата. Брукфийлд отвори една от вратите на скрина и извади маслиненозелена кутия — точно като онези, които бях извадил от склада за радиоактивни отпадъци в „Numero Douze“ до Ница. Кутията беше запечатана. Но около външната страна на дъното бе увит гъвкав лентов заряд. През оловната му обвивка беше вкаран електронен взривател с размерите на молив.

Сега установих, че кабелите от детонаторната капачка влизаха в сакото на Брукфийлд. Погледнах по-отблизо. Държеше автономния детонатор в дясната си ръка.

Пред нас се намираше живо, дишащо експлозивно устройство. Нямах абсолютно никакъв шанс да успея да стигна до Брукфийлд, преди да взриви заряда и да изхвърли смъртоносния антракс над северната част на Лондон.

Самодоволната физиономия на Брукфийлд подсказваше, че знае, че се досещам какво е постигнал.

— Трябва да приемете факта, че съм готов да умра — каза той вместо обяснение. — Казах ви, полковник, че за джихад вече са се пожертвали два милиона мъченици.

— Да — отговорих, — и може да изиска живота на още два милиона.

— Точно така. Знаете ли, аз съм абсолютно сериозен. Абсолютно посветен съм на каузата си.

— Да, разбирам това.

Замълчах. Осъзнавах, че той определяше как ще протече срещата ни и сър Обри му позволяваше да го прави. Така лорд Брукфийлд командваше, а това не беше в мой интерес. Време беше да раздвижа нещата, а да не говорим за това, че трябваше да се захващам за работа.

— Е, лорд Брукфийлд, защо ни повикахте?

— Въпреки че имам желанието да умра, не съм сигурен, че това е подходящото време и място. Има още несвършена работа.

— Сигурен съм, че е така — казах, като бавно се придвижих към него. — Но не и работа за вас.

Щом мръднах, се раздвижи и Тод. Застана между мен и Брукфийлд.

Младият благородник направи знак на телохранителя си да се отмести, за да може да бъде лице в лице с мен.

— Ще видим това — каза. — Вие, полковник, сте достоен противник. Трябва да призная, че ме тревожеше това, че не можех да се свържа с групата си. И затова в последната минута не разреших това нещо — той потупа с ръка кутията — да се отдели от мен.

Прав бях — тангата в Главното командване бяха само за заблуда. Той си беше задържал кутията. Преместих се леко наляво. Тод повтори движението ми като огледало. Погледнах Брукфийлд и стиснах юмруци.

— Кучи син.

— Полковник, недейте. — Сър Обри стана и разтвори ръце с дланите нагоре. — Нека чуем какво има да каже лорд Брукфийлд.

— Благодаря ви, сър Обри. — Брукфийлд наклони глава към шпионина с монокъла. — Ще бъда кратък. Факт е, сър, че независимо от предоставените ми преимущества, независимо от произхода и ранга ми всички вие винаги сте гледали на мен като на аутсайдер.

— О! — Монокълът на сър Обри падна на гърдите му. — Протестирам.

— Няма значение. — В гласа на Брукфийлд прозвучаха решителни, дори фаталистични нотки. — Може да протестирате, но е вярно. Макар и да съм син на английски благородник, вие виждахте единствено едно от онези богати арабчета, дошли в Англия, за да се образоват. Владея писмено и говоримо гръцки, латински, иврит и арамейски, а да не говорим за френски, немски и италиански. Говоря, чета и пиша на арабски — по-добре, отколкото могат повечето от вашите учени. Вие ме допуснахте в домовете си, в клубовете си, в правителството си. Но по принцип всички вие гледахте на мен като на… на нищо повече от един привилегирован навлек. За щастие имах възможност да отклоня предубежденията ви и да се възползвам от тях. Засилих чувството си на дълг към всички ислямски народи. Това ме накара да се боря за съдбата си на водач.