Беше време за план А: изтънченост в стил Марчинко.
— Какви са тези конски аки — прекъснах го, — какви са тези конски фъшкии?
Брукфийлд ме погледна, сякаш го бях ударил през лицето:
— Какво?
— Ти си просто един нещастен мърморко и тъп задник, който само може да яде лайна. Обвиняваш всички останали за проблемите си. Е, да ти го начукам. Имал си всички предимства — пари, образование, пост, връзки, — но не можеш нищо друго, освен да подсмърчаш като някакво сополиво учениче, на което носната кърпичка не е изгладена както трябва. Ти си една путка, лорд Брукфийлд, просто една шибана путка.
Когато свърших, Брукфийлд се беше овладял.
— Опитвате се да ме провокирате. Няма да успеете, полковник. — Извади огромна ленена кърпа от левия джоб на панталона си и си обърса челото. — Знаете ли, в долината Бекаа, когато бях заложник, прочетох Свещения Коран за първи път. Преди това го бях чел двадесет пъти, но никога не разбирах какво всъщност ми казва.
Окей, трябваше да мина към план Б. Отново прекъснах монолога му:
— И какво ви каза той?
Не обърна внимание на сарказма ми.
— Че изкуплението е достижимо — каза той със спокойно изражение. — Бог обещава на онези, които вярват в него, пищни градини, напоявани от прохладни води, където ще живеят вечно в красиви къщи и ще бъдат почетени от присъствието Му.
Погледнах лорд Брукфийлд и се приближих сантиметър-два към него.
— Рецитирате обещанието на Аллах към истински вярващите.
Погледна ме спокойно.
— Предпочитам да го смятам за обещание на пророка към мъчениците. Следният стих, полковник, казва: „Воювайте с неверниците и лицемерите. Разправяйте се с тях безмилостно.“
Още малко се приближих.
— С терор ли? С бактериологическа война?
Докато говорех, Тод Стюарт стоеше на мястото си.
— Ако е необходимо — отговори Брукфийлд. — Тези кутии са просто средство за постигане на цел.
Приближих се още малко.
— И целта е?
— Ислямско единство. Ислямското единство не може да се купи, както се опитваха да правят онези от Саудитска Арабия, и други. Не може да бъде постигнато чрез съжителство със Запада, както ще установят онези, на които вашата страна плаща, за да живеят в мир с Израел. То трябва да бъде заслужено — заслужено чрез борба и изкупление. Може да бъде постигнато само ако се спазва моят план.
Планът му беше да се разпали бактериологическа война. Според мен очевидно беше откачил. Думите му нямаха смисъл и му го казах, като отново се приближих няколко сантиметра, без да привличам ничие внимание.
— За вас може би нямат смисъл — каза Брукфийлд с ярко блеснали очи. — Но хаосът, който ще настъпи от тези кутии, ще покаже веднъж завинаги на моите мюсюлмански братя, че Западът е уязвим, че може да бъде победен. И преди е имало победи, но не така големи.
Отново щях да възразя, но Човекът с монокъла ме изпревари и се включи в диалога:
— Подозираме, сър — почтително каза той, — че и на други места във Великобритания има антракс.
Това беше ново за мен. Мик ми беше дал доста изчерпателни сведения, но не каза нито дума за друг антракс освен шестте кутии, които бях взел от „Numero Douze“ и изпратил тук.
Сър Обри продължи:
— Ако ми кажете местоположенията им и ми дадете думата си на джентълмен, че няма да ги използвате срещу нас, може би ще успеем да постигнем някакво споразумение.
Брукфийлд разтегли устните си в усмивка.
— Дума на джентълмен ли? — запита реторично той. — Това ми хареса, сър Обри.
Сър Обри вдигна рамене.
— Инструктираха ме да попитам.
— Не се съмнявам в това.
Брукфийлд беше луд. Изобщо не се съмнявах в това. А нещата започваха да се объркват. Време беше да се заемам с реалността.
— Хайде — казах, — стига толкова.
Брукфийлд ме погледна:
— Какво?
— Край! Разяснихте ни панислямските си възгледи. Добре, съобщението е прието. Разбрахме също, че не ви е много грижа за хора като сър Обри. Е, честно казано, съгласен съм с вас. Той е един задник — надут и така нататък. Но в крайна сметка, лорд Брукфийлд, според мен вие сте едно шибано танго. Стига с мъченическите глупости. Оставете интелектуалната реторика и купешките думи. За мен сте обикновен престъпник, който се опитва да нарани милиони невинни хора. Доказателството се намира точно тук, пред големия ми словашки нос: вие сте се завързали за шибания антракс. Това означава, че ще го взривите, ако не спазим исканията ви. Добре, лорд Брукфийлд, какво искате?