Нуждаехме се от възможно най-добрите документи. В края на краищата имах лична заповед от командващия военноморските операции да поддържам „напълно потаен шибан профил“, както се изрази на технически език той.
Много добре разбирах основанията за строгото изискване на командващия. Най-напред имахме работа с египетското правителство, което не гледа с добро око на военните операции, провеждани върху суверенната му земя. На второ място беше нашият американски посланик и висшестоящите му в Държавния департамент, повечето от които също не гледат с добро око на военните операции и точка.
Но докато командващият военноморските операции, човек, когото бях започнал да уважавам и харесвам, ме предупреждаваше да бъда внимателен, то той ми заповяда и да свърша проклетата работа.
— Дик, не се проваляй, не те искам без това копеле — ми беше казал адмиралът с гърмящия си като корабна сирена бас.
Думите му засегнаха една струна дълбоко в душата ми. Това бяха същите думи като на един друг командващ военноморските операции, когото уважавах, адмирал Блек Джек Морисън.
— Дик, не се проваляй! — Това ми беше казал Блек Джек в деня, когато ми нареди да проектирам, изградя, оборудвам, обуча и водя най-ефективната секретна антитерористична група в света „ТЮЛЕН-група 6“.
Разбира се, в онези дни светът беше по-прост. Имаше добри — ние, нашите съюзници и нашите последователи, — имаше и лоши — Съветската мечка, нейните съюзници и последователи. Ин и ян14, черно и бяло, ние или те.
Злодеите на вчерашния ден не представляваха загадка. Лошите на днешния ден са неизвестни задници като Азис, членове на самостоятелни групи или солисти, които твърдят, че представляват някаква част от низшите класи. В повечето случаи нямаме никаква представа кои са те, как работят, какви са целите им. Командващият военноморските операции и аз в по-голяма степен от него се тревожехме от възможността половин дузина групи от тези танга да влязат в коалиция — да образуват свободен синдикат и да работят съвместно. Това, разбира се, щеше да ги направи ДОМК — Доста Опасни Мръсни Копелета.
Но единствените хора, които, изглежда, схващаха този неприятен малък факт, бяхме командващият и аз. В края на краищата, намираме се в деветдесетте години, когато американците се вглъбиха в себе си. Това показваше и проучването на общественото мнение. Престъпност. Здравеопазване. Реформи за благосъстоянието. Ето популярните проблеми, които трябваше да ни притесняват, а Белият дом, ръководен от хора, проучващи общественото мнение, следваше исканията на обществеността. Там смятаха, че американците съвсем не се интересуват от това, което става в страните, чиито имена дори не могат да произнесат.
И все пак командващият военноморските операции и аз знаехме, че нещата, които се случват в тези кътчета на света, ще ни се отразят сериозно. Представете си всички онези ветерани от КГБ и ГРУ, готови да се отдадат под наем. Представете си всички онези съветски ядрени ракети и тенекиени касети с химически и биологически бойни отровни вещества. Всичките онези пушки, куршуми, бомби, мини, гранати с реактивни двигатели, пластични експлозиви, ракети „земя-въздух“, които се насочват по силуети — всичките тези неща, които чакат да бъдат използвани срещу нас.
Ето защо обявихме своята малка неконвенционална война. Командващият военноморските операции влизаше в тайни бойни действия по Е-образния коридор на Пентагона, където се намират канцелариите на командващите. Водеше престрелки по събранията на Комитета на началник-щабовете. Организираше кратки атаки по време на продължителните обсъждания на стратегиите в кабинета на министъра на отбраната. Оставяше след себе си философски бомби със закъснител по време на посещенията си в Белия дом при съветника по въпросите на националната сигурност.
При откритите си действия пускаше тактически залци на половин дузина предпочитани репортери и набиваше темата при всяка поява пред обществеността. Изгради си солидно име по телевизионните беседи, на които словоохотливо пропагандираше правото да преследваме онези, които убиват американци, ако същите избягат в чужбина, и да ги връщаме тук пред съда, и защитаваше концепцията за контратероризма — според която трябва ние да им го направим, преди те да са го направили на нас. И всеки път, когато печелеше битките на домашния фронт, аз воювах по места като това.