Последното впечатление, което отнесе от стаята, преди да се затвори зелената врата, беше усмивката на момичето.
На стълбищната площадка той се спря и се огледа озадачен. После тръгна към другия край на коридора; след това се върна, качи се до горния етаж и продължи изненадан проучванията си. Всички врати в къщата бяха зелени.
Все така озадачен, Рудолф излезе на улицата. Невероятният африканец още стоеше там. Рудолф се изправи пред него с двете картички в ръце:
— Можете ли да ми кажете защо ми дадохте тези картички и какво означават те? — попита той.
Широката, добродушна усмивка на негъра разкри бляскава реклама за професията на господаря му.
— Ето там, господине — каза негърът и посочи надолу по улицата. — Но май сте позакъснели за първото действие.
Рудолф погледна в указаната посока и видя над входа на един театър ослепителен светлинен надпис: „Зелената врата“ — новата постановка на театъра.
— Казаха ми, че това е първокласно представление, сър — обясни негърът. — Театралният пласьор ми отпусна един долар, за да раздам няколко от неговите картички покрай тия на доктора. Може ли да ви предложа една от картичките на доктора, сър?
На ъгъла преди квартирата си Рулоф се отби да изпие чаша бира и да си купи пура. Когато излезе със запаления треволяк, закопча палтото си, килна шапката назад и заяви гласно на електрическия стълб на ъгъла.
— И въпреки всичко тук има пръст Съдбата — тя ми подсказа пътя към момичето.
С този извод, при известните вече обстоятелства, Рудолф Стайнър с право може да се причисли към редиците на истинските последователи на Романтиката и Приключението.