— Това пък откъде го измъдри.
— Кажи ми това, Джон, и аз ще бъда щастлив… — казах полузаспал, потънал някъде дълбоко, чакащ.
— Добре — каза той, като се наведе по-близо. Усещах дъха му като лосион по бузите и брадичката си.
— Ето какво трябва да направиш, хлапе.
— Слушам…
— Просто напиши най-великия, най-страхотен и невероятен проклет сценарий на света.
— Дадено, Джон — отвърнах.
9.
В живота на писателя не се случва често да получи истинско озарение. Но ето че, както си стои на камбанарията, молейки за изпепеляващ порив, небесата, набрали сила, изведнъж се разцепват и му го дават. Мълнията удря в един ослепителен, нажежен до бяло миг. И се получава невероятна история, създадена с великолепен размах, какъвто никога повече не ви е писано да изпитате.
Ето как се случи това при мен.
Дебнех я вече три часа, въоръжен с харпун и пишеща машина, когато телефонът в „Кортаун Хаус“ иззвъня. Джон, Рики и аз се бяхме събрали за обяд и за пореден опит да вкопчим бледата плът на великия Кит. Всички вдигнахме глави, доволни от прекъсването.
Джон грабна слушалката, заслуша се за миг и нададе изумен вопъл.
— Ти направо ме гръмна.
Всяка дума бе ясно и отчетливо изговорена — не, извикана в телефона.
— Ти направо ме гръмна, окончателно и безвъзвратно!
Изглеждаше, като че ли има намерение да го чуят чак до Ню Йорк и отвъд. Очите му бяха вперени над огрените от декемврийска светлина поляни така, сякаш се мъчеше също и да види през безкрайното разстояние човека, на когото викаше.
— Том, наистина ли си ти? — изкрещя отново.
Телефонът избръмча — да, беше наистина Том.
Джон затули слушалката с длан и викна по същия начин към Рики, седнала в далечния край на масата.
— Том Хърли е, обажда се от Холивуд!
— Рики го дари с една от своите неуловими, загадъчни усмивки и сведе отново поглед към бърканите си яйца.
— За бога, Том! — продължи той. — Как си, какво правиш?
Телефонът избръмча по-продължително.
— Аха — кимна енергично Джон, слушайки. — Аха, да, да! Добре, Том. Чудесно. Лиза, да, разбира се, че помня Лиза. Прекрасно момиче. Кога? О, браво, Том, много се радвам и за двама ви!
Събеседникът му явно обясняваше нещо нашироко. Джон ме погледна и намигна.
— Тук в момента тъкмо тече сезонът, Том. Да, става страхотен лов на лисици. Няма по-добро място от Ирландия. Направо ще останеш във възторг!
При тези думи Рики наново вдигна очи. Джон избягна погледа й, извръщайки се към зелените била на хълмовете.
— Най-хубавата страна под слънцето, Том. Смятам да остана тук завинаги!
Рики започна да се храни припряно, съсредоточена в чинията си.
— Имат също и невероятни коне, а знам, че ти разбираш от коне повече от мен. Непременно трябва да дойдеш, да се насладиш на тези красавци!
Чух гласа отсреща да казва, че много би му се искало.
Джон се взря в зелените поля.
— Виж, Том, в четвъртък излизам с ловния клуб на Уотърфорд. Какво толкова има да му мислиш… Защо просто не се метнеш на самолета и не се присъединиш към нас?
Гласът в слушалката се изсмя.
Рики отпусна вилицата си.
— О, боже — измърмори. — Започва се!
Джон не й обърна внимание и без да откъсва очи от гледката навън, каза:
— Шегата настрана, доведи и Лиза, ще отседнете при нас!
Гласът се изсмя отново, този път не толкова силно.
— Слушай, Том — настояваше Джон. — Искам да купя още един-два коня за състезания, а може би и за разплод и ще ми е нужен твоят съвет. А всъщност…
Погледът му се спря върху едно гонче, което ситнеше по ливадата пред къщата. Лицето му внезапно се озари, сякаш кучето му бе послужило за вдъхновение.
— Том, хрумна ми най-щуравата идея, която може да си представиш! Слушай, ти искаш да доведеш и Лиза, нали? Добре тогава, грабвай я още утре под мишница и вземайте самолета до Шанън — да, Шанън. Аз ще дойда дотам с колата и ще ви откарам до Килкок. Но чуй ме внимателно, след като постоите тук около седмица, ще ви организираме ловджийска сватба!
Чух как гласът от другата страна на жицата извика:
— Какво?
— Нима не си чувал за ловджийска сватба, Том? — извика възбудено Джон. Вече се бе изправил, поставил един крак върху стола, приведен към прозореца, за да не изгуби от поглед отдалечаващото се гонче. — Та това е най-добрата възможна женитба за мъж като теб и жена като Лиза. Тя язди, и то добре, доколкото си спомням? Значи именно това трябва да направим, по дяволите. Тъй и тъй ще се събирате, какво по-хубаво от двама езичници, вричащи се във вярност в католическа Ирландия! Ще го направим тук, у нас… — Той хвърли бърз поглед към Рики. — Да, у нас. Ще поканим всеки свестен ловец на сто и петдесет километра околовръст, ще съберем всички коне, ловни кучета — най-прекрасните животни, които някога си виждал. Представи си само, мъжете с алени сака — ама че цвят, а Том?, — а жените с прилепнали черни жакети, а след церемонията ти, Лиза и аз ще отидем, за да убиеш най-прекрасната лисица в живота си! Е, какво ще кажеш? Лиза там ли е? Дай да я чуя! — Кратка пауза. — А, Лиза! Как си, звучиш великолепно. Лиза, поговори с това копеле! Не ща никакви възражения! Ще ви чакам тук вдругиден, за Уотърфордския лов! Кажи на Том, че няма да поема разходите, ако звънне да ме разубеждава. Бог да те благослови, Лиза. До скоро.