Джон затвори и ме изгледа с маймунска усмивка на огромно удовлетворение.
— Ами сега? Видя ли какви ги надробих? Ще ми помогнеш ли, хлапе?
— А какво ще стане с Моби Дик, Джон?
— По дяволите Кита, той ще се оправи и без нас. Още отсега виждам как на енорийския свещеник ще му изхвръкнат очите, като разбере, и чувам виковете и наздравиците по кръчмите!
— А аз пък се виждам с прерязани вени във ваната. — Рики стана и се насочи към вратата. При подобни неудържими изблици на мъжа й — а те се случваха около два пъти седмично — не й оставаше друго, освен да излезе да поязди, или да кисне, потопена до носа, във ваната. — Сбогом, отвратителен съпруг. Сбогом, жесток свят.
Вратата се затръшна.
Без да изчака да чуе бясното шуртене на водата от гигантската баня отгоре, Джон ме сграбчи за коляното.
— Да знаеш само как ще си прекараме! — извика. — Виждал ли си някога ловджийска сватба?
— Боя се, че не.
— Помни ми думата, нещо невероятно е! Не може да се опише!
Аз погледнах към вратата, през която бе излязла Рики.
— И Том и Лиза ще дойдат просто ей така?
— Те са големи образи, не ги мисли.
— Трябва ли да разбирам това като категорично уверение, че ще ги видим тук преди края на седмицата?
— Даже ще прескочим с колата до Шанън, за да ги докараме!
— Мислех, че искаш от мен да редактирам сцената със златния дублон, закован за мачтата, Джон.
— О, я стига, всички имаме нужда от някой и друг ден почивка… Рики!
Рики се появи обратно на прага, с лице с цвета на сняг и люляков цвят. Явно бе очаквала, че ще я повикат.
— Слушай сега, Рики — рече той с лъчезарна усмивка. — Ето какъв е планът!
Том и Лиза излязоха от самолета скарани. Те се караха още отвътре, караха се, показвайки се от вратата, караха се на най-горното стъпало. Не спираха да си крещят и докато слизаха надолу.
Джон и аз гледахме със зяпнали усти. Радвах се, че Рики отиде да пазарува чак до вечерта и не беше с нас.
— Том! — извика Джон. — Лиза!
Някъде по средата на стълбичката Лиза се извърна и яростно закрачи нагоре. Връщаше се в Щатите и толкова! Пилотът се появи, обяснявайки й, че няма голяма вероятност това да се случи, тъй като самолетът не може да излети веднага. Защо не, тропна с крак тя. Том, който междувременно бе застанал до нея, също започна да му крещи, че не вижда защо машината да не се върне обратно и да не откара тази луда жена у дома й. Той щял да плати двойно, тройно, ако трябва, а ако някъде над океана се случела авария — толкоз по-добре.
Джон ги слуша известно време, после седна на най-долното стъпало и взе да се смее с пълно гърло, отметнал глава назад.
Като го чу, Том се надвеси над перилата и възкликна:
— Мили боже, ти си бил тук!
Джон се качи при тях, прегърна Лиза и я разцелува, което свърши работа. Най-сетне ги прекарахме през митницата, качихме ги в „Ягуара“ и подкарахме през необятната зелена билярдна маса на Ирландия.
— Прекрасно! Прекрасно! — подвикваше Лиза, докато хълмовете се носеха край нас.
— Какво време само! — обади се Том.
— Не се подвеждай — предупреди го Джон. — Изглежда прекрасно, но вали шест дни в седмицата. Скоро и ти ще посегнеш към уискито като мен!
— Нима е възможно? — засмя се Том и аз също се засмях, поглеждайки към него. Видях същото, което бях виждал години наред в Холивуд — мъж, слаб и жилав като камшик, получил тази форма в резултат на неуморната езда, ежедневния тенис, плуването, карането на яхти и катеренето на планини. Той беше на петдесет и три, с гъст перчем от стоманеносива коса. По загорялото му лице нямаше и следа от бръчки, челюстта му бе красиво заострена, зъбите здрави и бели, а ястребовият нос гордо пореше вятъра във всички посоки на света. Очите му бяха сини, бистри като вода и изпълнени с плам. Огънят в него бе младежки и неугасим — той никога не би му позволил да изтлее, а и нямаше друг мъж с достатъчно силно его, за да го потисне. Нито пък жена, чиято плът да го усмири и обуздае. Не бе имало преди, а сега, на тази възраст, вече нямаше и да има. Том сам си беше конник и седло и яздеше себе си с мъжествена красота. От начина, по който Лиза държеше ръката му, разбирах, че тя сърдито и в същото време щастливо го приема такъв, какъвто е — целеустремен човек, пребродил света, правил каквото си ще и когато си ще, без никого да пита и без да се извинява. Ако някоя жена се опиташе да го вкара в релси, той просто щеше да се изсмее и да кривне встрани. Сега, днес, бе решил да дойде в Ирландия. Утре можеше да бъде с Ага Хан в Париж, а вдругиден — в Рим, но Лиза вече щеше да е с него и това щеше да продължава по същия начин докато някой ден, след много години, той не паднеше от някоя планина, кон или друга жена и не умреше, оголил зъби, в подножието на тази планина, кон или жена. Том бе всичко онова, което мъжете, ако бяха честни със себе си, искаха да бъдат, всичко, към което Джон се стремеше, но не успяваше съвсем да постигне, както и налудничав, безразсъден идеал, на който човек като мен, изтъкан от колебания, предчувствия, опасения, депресии и липса на воля, можеше само да се възхищава от разстояние.