Останалата част от пътя до Килкок изминахме със сто и трийсет километра в час. Лиза мигаше начесто. Том не мигаше изобщо, наблюдавайки как Ирландия се надига насреща му в лавини от зеленина.
Аз през повечето време си държах очите затворени.
Около ловджийската сватба възникнаха известни проблеми. Преди всичко неочаквано открихме, че в Ирландия такива не са провеждани вече от години. Колко точно години, така и не успяхме да установим.
Вторият и по-сериозен проблем бе Църквата.
Никой уважаващ себе си свещеник нямаше намерение да свързва в съюз похотта на две холивудски звезди. Лиза Хелм всъщност беше от Бостън и имаше всички качества на изискана дама, но затова пък Том Хърли бе същинско изчадие адово, което играеше тенис с Дарил Занук и консултираше Ага Хан по въпросите на осеменяването на чистокръвни коне.
С една дума, за Църквата въпросът беше изключен. На всичкото отгоре, нито Том, въпреки ирландското си потекло, нито Лиза бяха католици — нещо, за което Джон не си бе направил труда да попита.
Какво да се прави? Край Килкок нямаше храмове на други изповедания, нито дори малък протестантски параклис, където човек да подремне през някой дълъг неделен следобед.
В крайна сметка на мен се падна честта да проверя в местната унитаристка църква в Дъблин. Кое може да е по-лошо от протестант? Само един унитарист! Там всъщност нямаше нито църква, нито вяра, но затова пък настоятелят, преподобният господин Хикс, се съгласи, след доста викане по телефона, да се нагърби със задачата, като предпочете земните блага, обещани от Джон Хюстън, пред небесните, обещани от Господ, чието име впрочем бе рядко споменавано, за да се спести неудобството.
— Живее ли двойката в грях? — попита неочаквано отец Хикс.
Аз се стъписах. Никога преди не ми се бе налагало да водя подобен разговор.
— Ами… — казах.
— Е, живее ли?
Затворих очи, опитвайки се да си представя новобрачните, огласящи дъблинските улици денем и нощем.
Те вече се бяха сдърпали за един комплект венчални пръстени, после за друг, за сватбения букет, за датата и деня на церемонията, за размера на тортата, за това дали да бъде с коняк, или не, за конете и хрътките, бяха успели да се скарат дори с водача на лова и неговия помощник, както и с иконома и камериерката на Кортаун. Вдигнаха кавга със собственика на местния бар заради качеството на алкохола и още една с търговеца на вино, задето не им даде отстъпка за три каси от не най-първокачественото шампанско. Като добавим към това текущите им скандали по кръчми и ресторанти, ако човек искаше да си отбележи караниците им върху календара, най-добрият начин да го стори бе, като стреля по него с пушка и ловни сачми.
Джон бе просто във възторг.
— Не ти трябва боксов мач! — казваше, ухилен до уши. — Лично аз обаче залагам на дамата. Том може да има известно преимущество през деня, но тя го бие нощем. Плюс това, всеки си има своите малки слабости. Том например пие твърде много малцова бира.
— Наистина?
— Да, но какво да го правиш. Нали ми е приятел. Накрая ще мирясат и ще се погаждат като две гълъбчета, само чакай да видиш.
— Отец Хикс — казах аз по телефона, — Том и Лиза много се карат.
— Значи много са грешили! — рече скръбно преподобният. — Най-добре ги пратете при мен.
Том и Лиза се караха дали да ходят при господин Хикс.
Караха се, докато влизаха при него.
Караха се пред него.
Караха се и докато си тръгваха.
Ако един глас може да бъде пребледнял, то такъв бе неговият, докато ги описваше.
— Това не е бракосъчетание — рече протестиращо. — Това е мач реванш!
— Напълно споделям мнението ви, отче — съгласих се, — но не бихте ли могли просто да им разясните правилата и да пратите всеки в неговия ъгъл?
— Само ако обещаят, че ще стоят там четири дни от всеки пет. Чудя се дали в библията имаше книга „Лекомислия“, глава четвърта, стих втори?
— Ако няма, ще се появи.
— И аз ще я напиша?
— Вярвам в това, ваше преосвещенство!
— Преподобие! — излая той.
— Преподобие — казах аз.
— Не знам как изобщо се забъркахме в тая каша! — рече ядно Рики в слушалката.
Гласът на Джон долетя обратно от Париж, където бе отишъл да интервюира актьори за филма ни. Можех да го чуя ясно и високо, докато помагах да мъкнем цветята, да поставяме масата за сватбената торта и да броим бутилките евтино шампанско в касите, наредени покрай стената.