В деня на погребението Том обяви сериозни намерения да се прибере у дома.
Възникна кавга.
След като Лиза с голям труд го убеди да остане, тя на свой ред също изпадна в депресия и заплаши с подобни действия, защото той отказа да поръчва нова торта, предпочитайки да ползва старата, събирала мухите през цялата седмица на траур.
Единствено намесата на Джон сложи край на кавгите.
А един дълъг, обилно наквасен с вино обяд в „Жаме“, най-добрия френски ресторант в Ирландия, успя да върне доброто настроение.
— Тихо! — каза Джон, докато се хранехме. — Слушайте! Вратата на кухнята ту се отваря, ту се затваря.
И наистина, вратата сегиз-тогиз скърцаше протяжно на пантите си, като иззад нея долиташе гласът на главния готвач, ругаещ в изстъпление своите помощници.
Отваряне:
Крясък!
Затваряне:
Тишина.
Отваряне:
Писък!
Затваряне:
Тишина.
— Чувате ли? — прошепна Джон.
Отваряне. Крясък!
— Това си ти, Том.
Затваряне, тишина. Отваряне, писък.
— А това си ти, Лиза.
Отваряне, затваряне. Отваряне, затваряне.
Крясък, писък. Крясък, писък.
— Том, Лиза, Том, Лиза!
— Божичко! — възкликна Лиза.
— Ама че работа! — каза Том.
Крясък, тишина, писък.
— Така ли звучим — попитаха и двамата в един глас.
— Приблизително — отвърна Джон, без да вади пуретата от ъгълчето на устата си. Плюс-минус няколко децибела. Шампанско? — Той напълни чашите ни и поръча още.
Том и Лиза се смяха толкова много, че трябваше да се уловят един за друг, опрели глави на раменете си, давещи се и останали без дъх.
Вече късно вечерта Джон повика готвача да се покаже на вратата на кухнята.
Цялата компания го посрещна с бурни аплодисменти. Удивен, той сви рамене, кимна и се прибра обратно.
Докато Джон плащаше сметката, Том много бавно произнесе:
— Е, добре. Не е яздила в дамско седло.
— Надявах се да го кажеш, Том — отвърна другият, като изпусна дълга струя дим, оставяйки бакшиша. — Надявах се да го кажеш.
Вечерта преди голямата ловджийска сватба Майк и аз взехме господин Хикс, унитаристкия свещеник, и го откарахме в Килкок.
По пътя до колата той намери да каже нещо хубаво за Дъблин. На излизане от Дъблин взе да хвали околностите и река Лифи, а щом поехме през зелените поля, красноречието му наистина се разпали. Изглеждаше, че за него не съществува никакъв кусур или забележка по отношение нито на това графство, нито на следващото. Или дори да ги имаше, той предпочиташе да не ги забелязва и вместо тях да набляга на прелестите. Ако имаше достатъчно време, сигурно щеше да ги изброи до една. Но ловджийската сватба вече наближаваше, заливайки всичко като морска пяна по утринен бряг, и той трябваше да прехвърли цялото внимание на присвитата уста, острия червен нос и сълзливите си очички върху нея. Щом под колелата ни зашумоля чакълът на алеята пред къщата, се озърна и рече:
— Слава богу, че няма луна. Колкото по-малко хора ме видят да пристигам, толкова по-добре!
— Утре целият ще ви гледа от прозорците си — отбелязах сухо, — как провеждате езическата церемония и редите богохулни речи.
Преподобният се смръзна като статуя, изсечена от лунен камък.
— Най-добре ми намерете една бутилка — изхриптя — и ме слагайте в леглото.
Събудих се малко преди изгрев-слънце в своята слугинска мансардна стая и полежах известно време, предвкусвайки многообещаващия ден.
Стори ми се, че чувам долу говор на местен диалект — вероятно окъснели посетители от кръчмата на Фин или подранили сеирджии за протестантското посмешище.
А също ловджийски рог, упражняващ се някъде на зеления край на света.
И долитащ в отговор лай на лисица.
Някъде на границата на имението се мярна дребна сянка — без съмнение преследваният звяр, дошъл, за да бъде пръв на сцената.
После, изтегнат в леглото със затворени очи, си представих как сред суматоха и гълчава пристигат гончетата, а след тях и конете, потръпвайки с кожа над плътта си, отчаяно нуждаещи от съвет на психолог, когото не могат да намерят. Това, разбира се, бе глупаво. Конете и кучетата не пристигат сами. Едните ги водят кучкарите, а другите пристигат яздени и укротявани от различни собственици със синя кръв. И все пак, в просъница в ушите ми се носеха викове и стръвен лай, пръхтене и дрънкане на конски сбруи.