Понеже не желаех да ставам режисьор-поотановчик на всичко това, се обърнах настрани и потънах в хленчеща, неспокойна дрямка, мъчейки се да потъна дълбоко в нея и да остана напълно глух.
Само за да чуя пред вратата си стържене на патерици по дюшемето и гласа на Джон, който извика:
— Не се прави на заспал, хлапе! Време е за ставане.
И истинските коне и кучета не закъсняха да се появят.
Всичко бе готово. Изсъхналата сватбена торта, остаряваща с всеки изминал час, се мъдреше на почетно място. До нея бе шампанското, от което скрипваха зъбите и се изприщваше езикът.
Конете отпред на моравата изпускаха пара и се зъбеха в презрителни усмивки.
Кучетата се носеха в кръгове, вдигайки крак на всеки камък, копито или ботуш.
Лордовете, дамите и собствениците на питейни заведения от цяло Ейре естествено също бяха тук, стичайки се под хапливите погледи на конете и подозрителните протести на псетата.
— Няма ли кой да вдигне една ловджийска наздравица? — извика някой.
— Тихо, това е преди да се качим на седлата — сряза го дамата му. — И е само за младоженците.
— Исках просто да питам дали е отворен барът.
— Бар няма — обяви преподобният Хикс, застанал толкова изправен, че си личеше, че току-що идва оттам. — Но има шампанско, както вкиснало, така и добро. Не пийте евтината помия, дето са изкарали отпред, искайте да ви налеят от качественото, отвътре.
Конете начаса бяха зарязани, а гончетата — оставени на воля да тормозят водачите и да опикават двора.
Гостите затрополиха по стъпалата, издавайки кънтящ звук с ботушите си по цимента. Лицата им бяха разкривени, но не от увеселителни огледала, а от вековете и търпеливо изваялите ги хромозоми, които бяха направили зъбите им конски, очите сълзливи, носовете гърбави, брадичките цепнати, бузите хлътнали, ушите стърчащи, косата рядка, веждите бухнали, ресниците бели, тена восъчен, челата сипаничави, а лактите, китките и пръстите — възлести. Някои изглеждаха така, сякаш са прекарали твърде дълги години запрени в обор, надничайки измежду дъските на портите.
Господи, помислих си, каква панаирджийска сергия от черепи и уши, увиснали бърни и вирнати вежди. Тук плетеше крака паяк, там пристъпяше тежко хипопотам, оттук ме гледаше насълзено от ирландското слънце око на шпаньол, а оттам — тъжен взор на булдог, залинял в отчаянието на дългите дни, когато то въобще не е изгряло. Търговец на алкохол с вид на омар, или по-скоро на скарида, се качваше странично по стълбите, понесъл черните си очички върху толкова пурпурно лице, сякаш току-що го бяха сварили за закуска. Тъй прииждаха те, с алени или черни сака, с изпъкнали чела, хлътнали ноздри и челюсти като лешникотрошачки.
Аз се олюлях и се понесох сред тропота на ботушите и ръчкането на лактите, втурнали се в търсене на скъпото шампанско.
— Кой е сложил отровата отгоре, а лекарството отдолу? — викна някой.
В последвалата тишина всички очи се обърнаха към самия Том, който сочеше с глава към кашоните с пенливата напитка.
— Да направим дегустация — долетя отговор от навалицата. — Да проверим сами кое е кралският еликсир и кое — евтиният бълвоч.
И преди Том да успее да стори нещо, няколко дузини ръце пристъпиха чевръсто към задачата.
Освен въпросните газирани вина, отстрани бяха наредени известно количество хапки с хайвер и сирене, а малко по-далеч, като замръзнал навеки глетчер, сватбената торта очакваше своята среща с вечността.
Тъй като вече бе престояла четвърт месец, втвърдявайки се с всеки изминал час, хребетът и склоновете й напомняха на нафталинена стара мома. Това впечатление бе предадено полугласно безброй пъти, а прислужниците и камериерките се правеха, че не чуват, поправяха престилки и вратовръзки и гледаха към тавана в надежда за спасение.
От горната част на стълбището се разнесе кихане.
След секунда там се появи Лиза, само за да кихне още веднъж, да се обърне и да изчезне. Чу се звук от секнене, като тънко тръбене на ловджийски рог. После тя се върна, постегна се и заслиза надолу, кихайки пътьом отново.
— Чудя се дали не ме е хванала фройдистка хрема — каза изпод хартиената си кърпичка.
— Какво по дяволите трябва да значи това? — намръщи се Том.
— Може би носът ми не иска да се омъжва — отвърна тя с хихикане.