— Много смешно. Много, много смешно. Е, ако носът ти има нещо против сватбата, нека го каже сега, или да замълчи завинаги. — Том оголи зъби доста наподобявайки конете на двора, за да покаже, че това е шега.
Лиза понечи да се дръпне и да избяга, но нова кихавица я прикова на място. Миг по-късно всеки път за отстъпление бе отрязан, когато по стълбите се разнесе тропот от патерици, между които се кълчеше режисьорът в своето червено сако — щастливият ловец, цирковият клоун, побърканият гимнастик. Вземайки по две стъпала наведнъж и клатейки дългите си, обути в ботуши нозе сякаш се засилваше да прескочи тълпата, той говореше през рамо, без да гледа къде стъпва.
— На проклетата линейка й трябваше цял час, за да стигне до болницата, а през това време аз се гърчех като пиявица и крещях толкова силно, че на къщите наоколо им се пукаха прозорците. Биха ми шест инжекции и пак нищо. А като стигнахме, докторът само ме огледа, преобърна ме и — щрак! Сякаш ме ритна в гръбнака, болката спря отведнъж и най-сетне спрях да крещя. Тогава, бога ми, започнах да се смея.
Обърнах гръб на Джон и си запроправях път през тълпата към шампанското.
— Вземи една чаша и за мен — викна той подире ми. — Всъщност нека са две. Здравей, Лиза, изглеждаш чудесно, просто чудесно!
Лиза кихна.
— Боже, Лиза, виж си само носа — рече съчувствено той. — Толкова е червен, сякаш си пиянствала пет дни подред!
Лиза се хвана с едната ръка за стомаха, а с другата за носа и хукна нагоре по стълбите.
— Брааво на теб — каза му Рики, която тъкмо слизаше.
— Какво стана? — изгледа я учудено Джон. — Къде тръгна тя?
— Да си напудри носа, палячо такъв.
— Къде е господин Хикс? — попита Джон, оттегляйки се с големи жабешки скокове. — Привет, привет — спря се, за да помаха към прозорците, опасващи гърба на трапезарията, от външната страна на които бяха залепили физиономии двайсетина местни зяпачи.
Селяните и гневните, зли домакини се поколебаха, не знаейки как да приемат жизнерадостния му поздрав.
Неколцина помахаха в отговор, други се отдръпнаха, отказвайки да се поддадат на маймунското му протестантско дружелюбие.
— Добре дошли, добре дошли! — нареждаше той, наясно, че не могат да го чуят. — Вижте холивудския грешник, който е заченат в грях, живее в грях и скоро ще умре, гърчейки се, пак в грях. Да сте живи и здрави!
Поне пет-шест от тях обаче явно успяха да разчетат думите по устните му, защото отскочиха назад, сякаш замерени с огън и жулел.
— Ето, да ти тръгне денят — подадох му шампанското аз. Той отпи.
— А какво ще правя следобед?
— Тогава ще му мислим. Къде е преподобният? А, ето го. Здравейте, отче!
Свещеникът се приближи откъм входа, носейки със себе си мирис на кучета и на коне.
— Бях отвън при тях, да им посъчувствам, задето ще участват в такова греховно начинание — рече, а после бързо добави: — Не, нямам предвид сватбата, а лова. Явно всички се забавляват, но никой не е поканил лисицата.
— Викахме я, но тя каза, че е заета — усмихна се Джон. — Е, готови ли сме вече?
Отчето грабна чаша шампанско от един преминаващ поднос, обърна я наведнъж и изпъшка:
— По-готови няма да станем.
Лордовете, дамите и собствениците на питейни заведения се събраха, едни зачервени от добрите напитки, други хълцащи от лошите — пъстра тълпа от червени сака, славещи радостта, и от черни — обещаващи неверни съпрузи и скърбящи жени.
Преподобният господин Хикс се изправи фронтално срещу нетрепващия взор на Том и многострадалния, подсмърчащ нос на Лиза, която се озърташе примигвайки наоколо.
— Не трябва ли да има библия? — попита тя.
„Библия?“ едва не извика свещеникът, взирайки се в празните си ръце.
Том се намръщи, но каза:
— Да. Макар и унитаристи, все пак сме протестанти. Библия!
Отчето хвърли поглед наоколо, търсейки някой, който да запълни ръцете му с полезния инструмент, което Рики побърза да стори, не съвсем сигурна дали постъпва уместно.
Изкаран от равновесие по две линии, едната от които бе теглото на книгата, а другата — унитаристката практика, той се вкопчи в нея, но не я отвори, боейки се, че някоя заблудена глава или стих може да изскочи, да смути мисълта му и да провали церемонията. Постави я пред себе си като тухла, пренебрегнат крайъгълен камък на своето слово, и без повече да се мае, изстреля: