Така изборът на присъстващите бе ограничен до изстиналия сладкарски труп, от една страна, и киселото шампанско, от друга, докато някой не откри наново кашоните със скъпи бутилки, скрити покрай стената. Тогава започна стълпотворението. Отмина мигът, в който всички стояха като смръзнали статуи, чудейки се как да се отърват от неапетитните буци, които им бяха сервирали. Гърлата забълбукаха, езиците се развързаха и всички час по час подаваха чашите си за допълване с пенливия еликсир. Само Том, изживяващ терзанията на пренебрегнатия търговец, мяташе брендитата едно след друго, за да поддържа яростния блясък в очите си.
Джон потропваше сред тълпата, като се смееше на шегите, без да ги чува.
— Налейте малко и на патериците ми, че се схванаха! — извика.
Някой побърза да го стори.
Щеше да е жалко, ако не беше смешно, да се наблюдава как благородниците обикалят с чиниите си и чоплят твърдия като цимент сладкиш, възхвалявайки качествата му като претекст да се доберат до бара.
Към третата обиколка тълпата набра кураж, остави преструвките и напълни чашите си със скоч. Тогава настъпи всеобща миграция към двора, където хората трескаво затърсиха подходящи места да скрият последните вкаменени парчета торта.
Отвън кучетата джафкаха и се гонеха, конете пръхтяха и риеха с крак, а преподобният господин Хикс обикаляше с „двойно двойно“ уиски в ръка, весел и словоохотлив, махайки за поздрав на местните, държащи псетата, които вземаше за католици, и на онези край конете, които му приличаха на протестанти. Потресените селяни му махаха в отговор, правейки се, че принадлежат към религия, додяла им до мозъка на костите.
— Ти чу ли дали… — каза Том зад гърба ми.
— Дали какво?
— Чу ли дали… господин Хикс ни обяви за мъж и жена?
— Мисля, че да.
— Как така мислиш? Направи ли го, или не?
— Общо взето.
— Общо взето? — извика Том. — Отче…? Към края на церемонията…
— А, да. Съжалявам, ако това с греха е дошло в повече…
— Отец Хикс, вие казахте ли, или не казахте „Обявявам ви за мъж и жена“?
— Е, може и да съм пропуснал. — Преподобният смръщи чело и сръбна още една глътка. — Лесно е да се поправи. Ето, обявявам ви за мъж и жена. А сега вървете и продължавайте да съгрешавате.
— Отсега не съгрешавайте! — поправи го Том.
— Правилно — рече отец Хикс и се плъзна сред тълпата.
— Това ми хареса — кихна щастливо Лиза. — Вървете и продължавайте да съгрешавате. Надявам се днес да си легнем рано. Пратих да упоят лисицата, та ловът да свърши по-бързо. Наистина ли ще се качиш да яздиш след всички тези чашки?
— Бяха само шест — каза Том.
— Мамка му, аз пък мислех, че са осем. Все едно, наистина ли ще можеш да яздиш проклетия кон пиян?
— В отлична форма съм. И никога по-рано не съм те чувал да ругаеш. Защо тъкмо днес?
— Отец Хикс в своята проповед каза, че и без това идва краят на света. Да ти помогна да се покатериш на жребеца си?
— Няма нужда, скъпа — рече Том и се засмя, защото хората наоколо слушаха.
После с огромно достойнство закрачи към коня, метна се с размах в седлото и през стиснати зъби процеди:
— Чашата за изпроводяк!
— А, да. — Лиза се обърна, за да намери Рики със сребърния, пълен с вино бокал.
— Внимание! — обяви Рики. — Сега булката ще подаде на младоженеца чашата за изпроводяк!
Лиза замахна толкова енергично, че виното се разплиска по бричовете на Том. Той я изгледа отгоре, като лицето му постепенно се наля с кръв до цвета на аленото му сако, взе чашата и я обърна на един дъх. Гостите изръкопляскаха и започнаха също, олюлявайки се, да се качват по седлата. Джон ми метна патериците си и дръпна рязко юздите на своя кон, който се дръпна уплашено.
— Джон, ти няма да ходиш на лова! — викна Рики.
— Ще ходя, и още как. Хлапе, щом се кача, подай ми патериците!
— За какво са ти там? — попитах.
— Ще ми потрябват, като падна. — И той се заля в такъв гръмогласен смях, че конят се изправи на задните си крака, ужасен от клоунадата.
— Джон, за бога! — примоли се Рики.
В този момент Джон се олюля. Онова, което го спаси от смъртоносната езда, бе спазъмът, връхлетял го като изстрел в гърба. Той падна и се загърчи, а ние го наобиколихме да гледаме. Щом видя надвесените над себе си лица, той започна да обяснява: