— Ей така бях в Париж. Лоша работа, а? Какво ще кажете.
— Къде е тръбачът? — викна Том.
Тръбачът наду рога. В далечината, на един хълм, ми се стори, че мярнах лисицата, уморена, но чакаща.
— Довиждане, скъпа — каза Том.
Лиза кихна и помаха с мократа си кърпичка.
Кучетата се понесоха, а конете, обхванати от тръпката, ги последваха.
— Хлапе — каза Джон от земята, — повикай двама доктори. Единият за носа на Лиза, а другият за моя задник. И после ни слагай в леглото.
— Ах, ти! — възмути се Рики.
— Не в едно и също, разбира се — ухили се Джон.
Преподобният господин Хикс погледа подир препускащата дружинка, а после се обърна към Лиза:
— Съпругът ви ме попита…
— Да, дали сме женени. Е, женени ли сме по закон?
Отчето затършува из сакото си и измъкна някакви документи.
— Не сте. Не и докато не подпишете тук.
Лиза се изсекна и попита:
— Имате ли нещо за писане?
Господин Хикс се потупа по джобовете и поклати отрицателно глава.
На следващата сутрин се събудих доста рано в стаята си в „Роял Хайбърниан“, без друга причина освен може би повечкото лошо шампанско.
После, без друга причина освен интуицията, надникнах навън към вечния, постоянен и неспирен дъжд и ми се стори, че забелязах стремително крачещ елегантен мъж в шлифер, без чадър, но с каскет от туид, нахлупен над стоманеносивата коса и ястребовия нос. Силуетът бе толкова познат, че едва не извиках името му.
Гмурнах се обратно в леглото с намерението да потъна сред завивките докъм девет, когато телефонът звънна около двайсет пъти, принуждавайки ме най-сетне да се пресегна опипом и да вдигна слушалката.
— Буден ли си? — попита гласът на Рики.
— Дремя още.
— Да ти се обадя по-късно?
— Не, не, звучиш така, сякаш въпросът е спешен.
— Как позна? Виж как стоят нещата. Снощи в бъркотията някой поканил компанията от кръчмата на Фин на тържеството и те нахлуха като рояк скакалци. За нула време видяха сметката на кашоните с евтиното шампанско, после довършиха и скъпото, изсмукаха брендито, пресушиха шерито и накрая поканиха всички лордове и дами да продължат веселбата при Фин. Междувременно господин Хикс изчезна. Намерихме го едва преди малко в конюшнята. Отказва да стане, освен ако веднага не го качим на влака за Белфаст. Каквото остана от тортата го смесихме със сгурията от печката, за посипване на пътечките в градината. Конете чакали до никое време и после се прибрали по домовете си сами. Някои от хрътките са се разбягали, други спят в конюшнята при преподобния. Мисля, че мярнах лисицата сутринта пред кухнята, да лочи мляко от паничките на котките. Те, като видели колко е изтощена, й позволили. Джон е в леглото и се гърчи, не знам дали от болка, или за упражнение. Поне спря да крещи и да описва състоянието си. Аз сега си лягам до другата седмица. Джон заръча да препишеш преследването на Кита, независимо дали има преследване, или не. Лиза първо молеше, а сега вече настоява за самолетни билети до Рим… впрочем, ето я и нея.
— Добро утро — промълви слаб, далечен глас.
— Лиза! — извиках аз с фалшив ентусиазъм.
— Исках да те питам само едно.
— Питай, Лиза.
— Тя кихна.
— Къде… — каза тя и замлъкна. После довърши изречението си. — Къде е Том?
10.
Беше Коледа и аз бях канен на обяд с пуйка и раздаване на подаръци в Кортаун. Сред гостите имаше още неколцина ловци и техните съпруги, Бети Малоун, която полагаше нежни грижи за конете на Джон, както и един писател и любовницата му от Париж. Угощението бе приключено и всички подаръци раздадени, освен един.
— А сега — обяви Джон — голямото събитие. Специално за Рики. Всички навън!
Излязохме навън и той изсвири силно с уста. Иззад ъгъла на къщата се зададе тичешком Бети, водейки за юздите черна кобила с коледен венец около шията.
Рики нададе радостен вик, прегърна Джон, а след това и кобилата. Той я повдигна и тя се настани в седлото, смеейки се от радост и галейки прекрасното животно.
— Добре — каза Джон. — Давай!
Рики стисна с пети хълбоците на коня и препусна, първо веднъж около двора, а после се засили и прескочи оградата. Докато се приземяваше, залитна и падна. Всички извикахме и се втурнахме натам. Аз никога по-рано не бях виждал на живо някой да пада от кон, затова простенах, сякаш ме бяха ритнали в стомаха.