Те отвърнали, че това е добре, чудесно, става, и вече тръгнали, когато Кейси им извикал:
— Чакайте! — а после към стареца на прага: — Ще влезем, когато сме готови.
— Много добре — рекъл старецът. — Аз ще оставя вратата открехната, а вие заповядайте, когато решите, че му е дошло времето. Ще ме намерите в библиотеката. — И понечил да ги остави.
Но Тимълти викнал:
— Когато сме готови? Кога, за бога, ще станем по-готови от сега? Дръпни се от пътя, Кейси!
И всички се втурнали нагоре по стълбите.
Щом чул това, лордът ги изгледал със своето невъзмутимо, беззлобно лице — лице на стара хрътка, видяла много лисици да умират и още толкова да спасяват кожата си; хрътка, тичала добре навремето, която и сега, на стари години, още влачела криво-ляво нозе.
— Моля изтрийте си краката, господа.
— Разбира се. — И всички внимателно почистили снега и калта от подметките си.
— Насам — казал негова светлост и ги повел след себе си с ясни, бледи очи, обкръжени от бръчки, гънки и торбички от дългите години пиене на бренди, с бузи, поруменели като отлежало шери. — Нека ви предложа по едно питие, а после да видим как да постъпим по повод вашето… как се изразихте? Изгаряне на мястото.
— Вие сте самото благоразумие — одобрил Тимълти, следвайки лорд Килготен по петите към библиотеката, където последният налял уиски на всички.
— Е, господа — той сложил кости в коженото си кресло, — да пием.
— Ние отказваме — заявил Кейси.
— Отказваме? — зяпнали го всички, вече вдигнали чашите си.
— Тръгнали сме да вършим сериозна работа и трябва да бъдем трезви за нея — казал Кейси, избягвайки погледите им.
— Кого ще слушаме? — попитал Риордан. — Негова светлост, или Кейси?
Вместо отговор, всички обърнали уискитата и стаята се изпълнила с примлясвания и прокашляния. Куражът се показал незабавно под формата на руменина по лицата им, които те обърнали така, че Кейси да забележи разликата. За да не остава по-назад, той също последвал примера им.
Междувременно старият мъж отпивал от чашата си и в спокойния му, непринуден маниер имало нещо, което запратило подпалвачите чак в дъблинския залив и ги потопило в дълбините му. Накрая Кейси казал:
— Ваша светлост, несъмнено сте чули за събитията? Искам да кажа, не само за войната с кайзера отвъд морето, но и за нашите собствени велики събития, за Въстанието, което вече стига и дотук, до нашия град, нашата кръчма, а сега и до вашето имение?
— Нарастващ брой факти ме убеждават, че минаваме през трудни времена — казал лордът. — Явно, каквото е писано, трябва да стане. Аз познавам всички ви. Работили сте за мен. Мисля, че съм ви се отплащал добре.
— В това няма съмнение, ваша светлост. — Кейси направил крачка напред. — Въпросът е там, че старият ред си отива. Всички сме чули за големите къщи в Тара и за именията край Килашандра, потънали в пламъци, за да ознаменуват освобождението, и…
— Чие освобождение? — попитал меко старецът. — Моето? От бремето да се грижа за тази къща, в която аз и жена ми се търкаляме като зарове в чашка, или… Но продължавайте. Кога бихте искали да я изгорите?
— Ако не ви представлява затруднение, сър — казал Тимълти, — още сега.
— О, боже. — Беловласият мъж сякаш потънал по-дълбоко в креслото си.
— Разбира се — добавил бързо Нолан, — ако не е удобно, можем да дойдем и по-късно…
— По-късно! Що за приказки са това? — попитал Кейси.
— Ужасно съжалявам — рекъл домакинът, — но позволете ми да обясня. Лейди Килготен в момента си почива, а по-късно очакваме гости, които ще ни откарат до Дъблин за премиерата на една пиеса от Синг2…
— Дяволски добър автор — обадил се Риордан.
Нолан също се оживил:
— Преди година гледах негова постановка и…
— Престанете! — викнал Кейси.
Мъжете свели очи, а негова светлост продължил с крехкия си, треперлив глас:
— А после трябва да се върнем обратно тук, имаме планирана вечеря за десет души в полунощ. Та се питам… дали не бихте могли да ни дадете време до утре вечер да се подготвим?
— Не — отсякъл Кейси.
— Чакай, задръж — обадили се няколко гласа.
— Подпалването е едно нещо — казал Тимълти, — но билетите са друго. Мисълта ми е, че след като има премиера, е грехота да не се гледа, а и храната вече е приготвена — по-добре е да се изяде. Гостите също са поканени, как ще предупредиш толкоз народ да не идва?