— И после — казал Фланъри — просто се оттеглихме и оставихме боговете там, заедно със залеза им.
— Насред мочурището? — вдигнал вежди старецът, с нотка на безпокойство.
— О, не бойте се, ваша светлост, покрихме ги с шаловете си. Боговете няма да умрат повторно. Ей, момчета, чухте ли само? Боговете няма да…
— Стига сте дрънкали, глупаци такива! — извикал Кели. — Как можахте да зарежете картината в снега?
— Решихме, че ако има още двама души да помогнат…
— Още двама? — намесил се Нолан. — Та това прави четири човека, плюс един товар богове. Ще потънете два пъти по-бързо, заедно с мехурчетата и всичко останало!
— А! — рекъл Туи. — Виж, това не ми мина през ума.
— Е, след като вече сме наясно — обадил се лордът, — може би неколцина от вас ще сформират спасителна група…
— Вече е сторено, ваша чест — уверил го Кейси. — Боб, вие двамата с Тим отивате да спасявате езическите божества.
— Ами ако научи отец Лиъри?
— Отец Лиъри да си гледа работата. Хайде марш! — И Боб и Тим заприпкали да изпълняват задачата.
Тогава старият джентълмен се обърнал към Нолан и Кели.
— Виждам, че и вие също сте върнали една доста голяма картина.
— Да, ваша светлост. И предполагам, се питате защо?
— Имайки предвид струпването на съвпадения напоследък — рекъл лордът, като влязъл за секунда вътре, за да си вземе шапката и палтото, та да може да довърши проточилия се разговор на студа, — да, действително ми е любопитно.
— Заради гърба ми — обяснил Кели. — Не бяхме минали и петстотин метра по пътя, когато ме сряза. Проклетият му прешлен вече пета година ту изскача, ту се връща на мястото си и ме кара да се мъча като грешен дявол. Само да кихна, и падам на колене от болки.
— Страдал съм от същия недъг — казал негова светлост. — Усещането е все едно някой мушка ръжен в гръбнака ти. — Той докосна кръста си при спомена и всички закимаха съчувствено.
— Мъките, както споменах, са неописуеми — потвърдил Кели.
— Напълно разбираемо е тогава, че не си могъл да довършиш пътуването си с непосилния товар — казал старецът. — И е похвално, че въпреки това си стиснал зъби и си успял да го върнеш чак дотук.
Чувайки подобна оценка на подвизите си, Кели незабавно се изпъчил и засиял.
— Това беше нищо. Бих го направил отново, стига да не бяха тия кокали една педя над задника ми, ако ме простите, ваша светлост.
Но негова светлост вече отместил взора на добрите си, помътнели сиво-сини очи към очилаткото Уатс, който се бил изтъпанчил насред алеята, с по една румена дама на Реноар под всяка мишница.
— Аз пък нито съм се давил в блата, нито ме е сецвал кръстът — казал Уатс. — Стигнах до вкъщи за има-няма десет минути — тук той направил няколко крачки, за да покаже как е вървял, — влязох вътре и тъкмо се захванах да окачвам картините на стената, когато жена ми се появи изотзад. Случвало ли ви се е, ваша чест, жена ви да се появи изотзад и просто да стои там, без да обели и дума?
— Струва ми се, че мога да си припомня сходни обстоятелства — рекъл старецът и като понапънал вехтата си памет, кимнал, защото в нея действително проблеснали две или три подобни сцени.
— Е, тогава ще се съгласите, че няма друго такова мълчане като женското и няма друго такова стърчене на едно място, като истукан от Стоунхендж. Температурата в стаята падна толкова рязко, че ми измръзнаха пръстите на краката. Нямах куража да се обърна и да застана лице в лице с Ламята, или с дъщерята на Ламята, както й викам, за да я отличавам от майка й. Но най-сетне я чух да си поема дълбоко дъх и да го изпуска бавно и спокойно, като пруски генерал.
— Тая жена там е като оскубана кокошка — казва. — А другата пък се розовее като отворена мида при отлив.
— Но мила — възразявам аз, — това са етюди на човешко тяло от прочут френски художник.
А тя като взе да крещи:
— Знам ги аз тия французи. Дай им само да си вдигат полите до задника и да си пускат деколтето до пъпа. И да правят разни неща с лигавите си усти, като в мръсните френски романи. А ти си дошъл да ми окачваш френски неща по стените. Ами че по-добре свали и разпятието и закови на негово място някоя гола дебелана!
Тук вече просто затворих очи и се молех да ми окапят ушите. А тя продължава:
— Това ли искаш да гледат момчетата ни вечер, преди да си легнат? — И тъй нататък.