— Чакай да го запиша!
— Плавай си… — продиктува Фин, привеждайки се доволно над бара — … като бъбрече в лой…
15.
Телефонът иззвъня в три сутринта.
Жена ми, рекох си отпървом, но после размислих.
Нора. Тя бе единствената на целия свят, в целия ми живот, която би се обадила в такъв безбожен час.
Пресегнах се в тъмното, напипах телефона край леглото и изграчих в слушалката:
— Нора!
— Виж ти — отвърна женски глас отсреща. — Как позна?
— Много просто — казах през напушващия ме смях. — Сега е най-тъмната доба, по средата между залеза и изгрева. Единственият друг, който би си направил труда да ме търси толкова рано или толкова късно, е господ.
— О, Уилям, Уили, Уил! — възкликна Нора, някъде далеч сред вихъра от пукот и пращене по линията. — Уилям!
Тя още отдавна ми бе лепнала прякора Уилям Шекспир Втори, или може би Трети, и никога не ме наричаше иначе.
— Уили. Уил! Какви са тези неща, дето чувам за бели китове, сценарии и прочути режисьори? Стана ли най-сетне баснословно богат? И купуват ли богатите писатели великолепни имения?
— Пет часа преди утрото, ако в Ирландия то въобще настъпва? Нора, Нора, хората първо се поздравяват.
— Животът е твърде кратък за поздрави, а вече няма време дори и за свестни сбогувания. Би ли могъл да купиш „Гринуд“? Или да го приемеш като подарък, ако ти го дам?
— Нора, та това е твоят фамилен дом, с двестагодишна история. Какво ще стане с бурния ирландски социален живот, с партитата, запоите, клюките? Не би могла да зарежеш всичко това!
— Мога, и ще го направя. Впрочем, имам сандъци с пари, които ме чакат отвън на дъжда, в същия този момент. Но Уили, Уилям, аз съм сама в къщата. Всички слуги са се запилели нанякъде. И сега, в тази финална нощ, Уил, ми е нужен писател, който да погледне Призрака. Какво, настръхнаха ли ти космите? Хайде, идвай. Имам мистерии за разгадаване и имение за даване. Уили, Уил, о, Уилям!
Щракване. Тишина.
Джон беше в Лондон да провежда кастинг за нашия филм, тъй че нямах особени ангажименти. Но беше твърде късно в петък и твърде рано в събота, за да безпокоя Майк да идва чак от Килкок, та да ме откара до Брей. Затова наех кола с шофьор и се отправих с нея по лъкатушещите пътища през зелените хълмове, към синьото езеро и тучните ливади на легендарния и загадъчен „Гринуд“.
Засмях се отново, припомняйки си първата ни среща преди толкова много години — един изгладнял писател, прибран от улиците на Дъблин от тази луда жена, минаваща с колата си. Нора! Нора! Каквито и да ги приказваше, в този миг у тях вероятно се готвеше поредното бляскаво парти, устремено към упоителна разруха. Може би щеше да има актьори, долетели специално от Лондон, дизайнери от Париж, момичета от „Гинес“ в Голуей.
Още към осем вечерта, мина ми през ума, ще си порядъчно развеселен. Към полунощ, ако не внимаваш, ще започнеш да клюмаш с нос и блъсканицата от тела ще те унася на сън. После ще дремеш до обяд, а в неделя вече ще се наквасиш окончателно. Ще се вихрят флиртове и любовни игрички, в които ирландски и френски графини, обикновени дами и аристократи, хуманитари, докарани от Сорбоната на килограм, и всякакви други екземпляри, някои с мустаци, а други без, ще се редуват да скачат в леглата един на друг, а до понеделник ще остават милион светлинни години. Във вторник ще се обадиш на Майк да те откара в Дъблин, но внимателно, без да те друса, като гигантски възпален кътник-мъдрец, на който мъдростта му е дошла в повече, избягващ срещи с жени, понаболяващ от спомени и способен, ако жена му се обади, начаса да пледира невинност.
Докато пътувахме, мислено се върнах към първото си гостуване у Нора.
Тя бе изпратила някого да ме вземе — една побъркана стара херцогиня с напудрено с талк лице и зъби на баракуда, която ме натъпка в спортната си кола и ме понесе по тъмните ирландски шосета, като крещеше в ухото ми, надвиквайки се с топлия вятър:
— Зоологическата градина на Нора ще ти хареса, а също и оранжерията й! Сред приятелите й има всякакви — зверове и укротители, тигри и котенца, рододендрони и мухоловки. В рибарника й има и заспали шарани, и пъргави мренки. Парникът й е голям, а орхидеите растат тучни и зловонни. Влизаш при нея в петък с чисто бельо, а в понеделник си тръгваш, влачейки подире си кирливи чаршафи, сякаш междувременно си бил вдъхновен, сътворил си и лично си изживял всички Изкушения, Адове, Страшни съдилища и Алокалипсиси на Йеронимус Бош! В къщата й се живее като в огромната, топла буза на някой великан, където час по час те сдъвкват и преглъщат. През нея се минава като през храносмилателен тракт. А когато изцеди от теб и последната капка сок и изсмуче сладкия мозък от младите ти кости, ще те захвърли на перона на някоя гара, сам-самичък и зъзнещ под дъжда.